Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
Пилотите се засмяха и се отпуснаха. Всеки от тях знаеше рекордните постижения на Стен като пилот и боен командир на тактически кораб.
— Адмирал Мейсън ще вземе тежките ни кораби, оцелели от разбитата флота. Той ще се престори на глупак и ще убеди приятелите ни, че смята да ги атакува. Ще им се наложи поне да оформят някакъв вид защитна формация между бойните кораби и нашите буканиери. После ще дойде вашият ред.
Стен изведнъж стана сериозен.
— Командири… водачи на ескадрили… нападайте в какъвто искате строй. Вашите цели са транспортните кораби. Само транспортните кораби. Разбийте ги. Ако ги свалите високо над планетата, недейте да чакате да паднат. Ако са в атмосферата, уверете се, че няма да успеят да се приземят. Ако изстрелят спасителни капсули, преди да сте унищожили кораба майка, унищожете капсулите. Ако сте в атмосферата и сте близо до земята и видите вражески войски — поразете ги. Това включва богази, суздали, торки и джохианци. Стреляйте и с двете картечници. Ако корабите ви имат противопехотни бомби, използвайте ги. Това е пряка заповед. Този път искам голямо клане. И всеки пилот, който реши да се прави на звезда или влезе в необосновани битки, ще бъде лично свален от мен. И запомнете — всеки войник, допуснат да се приземи на Джохи, е войник, който ще направи всичко по силите си, за да убие имперски гвардеец. Това е всичко, свободни сте.
Стен започваше да се уморява да повтаря:
— Това е пряка заповед.
Но искаше да се увери, че никой от капитаните и пилотите му няма да страда от заблуждението, че тази битка е нещо различно от последен отчаян опит за оцеляване.
Беше виждал преди години, векове, геологични епохи, какво се случва, когато едната от страните се опитва да се бие по цивилизован начин — и не само беше видял първата под негово командване част избита, но и лично беше погребал твърде много тела, за да се разколебае в желанието си да убива кръвожадните обитатели на Алтайския куп.
Адмиралите на суздалите и богазите проанализираха ситуацията, докато флотите им наближаваха Джохи. Изглежда, нямаше имперски части в атмосферата или в непосредствена близост до планетата.
Всъщност единствените бойни кораби в системата бяха тези на малката имперска флота далеч от Джохи, която беше застанала на орбита между две от луните.
Първи въпрос: можеше ли тази флота да бъде пренебрегната? Не. Ако имперските кораби атакуваха, можеха да всеят объркване и разруха сред транспортните кораби. Втори въпрос: трябваше ли приземяването да бъде отложено, докато флотата не бъде разрушена? Отново не — заплахата не беше толкова значителна.
Освен това, както един политически просветен богази беше изтъкнал:
— Наша конфедерация не много сплотена. Торки, джохианци, суздали, богази. Рано или късно започнат се държат нормално и да си забиват нож в гръб. Най-добър вариант: овладяваме Джохи. Убиваме имперски войници. Разрушаваме имперски кораби. С Джохи като база всякакви промени в съюзите са лесни.
Главните бойни кораби на суздалите и богазите се отдалечиха от Джохи към флотата на Мейсън, оформиха защитен периметър и зачакаха.
Транспортните кораби се устремиха към земята, защитени от тънкия екран на разрушителите.
Първата вълна от имперски тактически кораби ги посрещна, преди да навлязат в атмосферата на Джохи.
Ханелоре Ла Сиотат беше невероятен пилот, както обичаше да казва. Всички бяха съгласни с това, включително и другите пилоти в ескадрилата й. Не толкова невероятна, колкото си мислеше, и определено не толкова възхитителна като тях, но все пак невероятна.
Беше сложила шлем, който контролираше вторичните оръжия, и го беше свързала с управлението. Твърдеше, че й помага да вижда на екрана не само какво прави нейният тактически кораб, но и кой враг да избере по-напред.
Транспортните кораби се очертаха ясно на екрана. От двете му страни потекоха разузнавателни данни, индикаторите се преместиха, бяха разчетени, дешифрирани и Ла Сиотат ги видя, но не им обърна внимание.
— Приближава се… приближава се… разстояние… разстояние… — мърмореше офицерът, отговорен за оръжията й. — Изчакай…
Корабът порасна на екрана.
— Избери по-нисък клас ракети — нареди Ла Сиотат и офицерът смени избора от дългообхватните „Кали“ на „Гоблин“, които имаха среден обхват.
— Разстояние… разстояние… разстояние…
— Изчакай…
Ла Сиотат се смяташе за невероятно добър пилот — но тя си имаше и своя тайна: не беше особено добър стрелец. Затова никога не стреляше, преди изстрелът да е сигурен, и предпочиташе да се приближи максимално.