![Метеоритът [Deception Point - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/8/meteoritt-deception-point-bg-download.jpg)
Метеоритът [Deception Point - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Метеоритът [Deception Point - bg]». Краткое содержание книги:
Дълбоко в арктическия лед се намира нещо смайващо. То е очаквано от години. В него се крие невероятна загадка.
Рейчъл Секстън е изпратена в арктическата станция, за да подвърди автентичноста на находката. Това, на което се натъква, поразява с мащаба си и заплашва да хвърли света в хаос. Но Рейчъл е безпомощна, защото „артефактът“ се пази от отряд съвършени убийци. Кой ги е изпратил? И защо?
Отговорът е с гриф „Свръхсекретно“.
Рейчъл се взираше в съществото на екрана, едновременно развълнувана и несигурна, че напълно разбира какво означава всичко това.
— Представи си, че преди сто и деветдесет милиона години гнездо на тия Bathynomus gyganteus е било заровено под дълбоко океанско свлачище на тиня — възбудено рече Толанд. — Когато тинята се вкамени, буболечките се фосилизират. В същото време океанското дъно, което постоянно се движи като бавна конвейерна лента към океанските падини, отнася фосилите в зона със силно налягане, където в скалата се образуват хондрули! — Океанологът говореше все по-бързо. — И ако част от фосилизираната хондрулизирана кора се отчупи и се озове в края на падината, което се случва много често, спокойно могат да я открият!
— Но ако НАСА… — заекна Рейчъл. — Искам да кажа, ако всичко това е лъжа, в НАСА трябва да са знаели, че рано или късно някой ще забележи, че този фосил прилича на морско същество, нали така? Нали ние току-що го направихме!
Толанд принтираше снимките на Bathynomus gyganteus на лазерен принтер.
— Не знам. Даже някой да посочи приликите между фосилите и живата морска въшка, физиологията им не е еднаква. Това дори още по-категорично доказва твърдението на НАСА.
Рейчъл най-после разбра.
— Панспермия. — „Живот на Земята, посят от космоса“.
— Точно така. От научна гледна точка приликите между космическите и земните организми са напълно логични. Тази морска въшка всъщност потвърждава твърденията на НАСА.
— Освен ако не се оспори автентичността на метеорита.
Толанд кимна.
— Щом се оспори, всичко рухва. От приятел на НАСА нашата морска въшка се превръща в техен враг.
Рейчъл мълчаливо се взираше в страниците със снимките, които излизаха от принтера. Опитваше се да си каже, че всичко това е случайна грешка на Управлението, ала знаеше, че не е така. Хората, които допускаха случайни грешки, не се опитваха да убиват.
В лабораторията внезапно се разнесе носовият глас на Корки:
— Невъзможно!
Толанд и Рейчъл се обърнаха едновременно.
— Пак ще измерим това проклето съотношение! Просто няма логика!
Завия забързано се появи с няколко компютърни разпечатки в ръка. Лицето й бе пепеляво.
— Майк, не знам как да го кажа… — Гласът й секна. — Съотношението между титана и циркония в този образец… — Тя се прокашля. — Съвсем ясно е, че в НАСА са допуснали огромна грешка. Техният метеорит е океанска скала.
Толанд и Рейчъл се спогледаха, ала не казаха нищо. Вече знаеха. Всички подозрения и съмнения се бяха надигнали като гребен на вълна и достигаха кулминационната си точка.
Океанологът кимна. От очите му струеше тъга.
— Да. Благодаря, Завия.
— Но аз не разбирам — продължаваше геоложката. — овъглената кора… откриването му в леда…
— Ще ти обясним на път за сушата — обеща Толанд. — Тръгваме веднага.
Рейчъл бързо събра всички разпечатки и доказателства. Те бяха поразително категорични: радарната разпечатка с шахтата под шелфа, снимките на живата морска въшка, напомняща на фосила на НАСА, статията на доктор Полък за океанските хондрули и данните от микросканирането, показващи обеднен титан в метеорита.
Заключението бе безспорно.
Измама.
Толанд погледна купчината документи в ръцете на Рейчъл и тежко въздъхна.
— Е, според мен Уилям Пикъринг вече разполага с доказателства.
Тя кимна и отново се зачуди защо директорът не отговаря.
Океанологът вдигна слушалката на близкия телефон и я подаде.
— Искаш ли пак да опиташ да му се обадиш?
— Не. Да побързаме. Ще опитам да се свържа с него от хеликоптера. — Вече беше решила, че ако не се свърже с Пикъринг, ще нареди на бреговата охрана да ги закара направо в НРС, на по-малко от триста километра.
Толанд понечи да затвори телефона, но се поколеба и се намръщи.
— Странно. Няма сигнал.
— Какво искаш да кажеш? — попита Рейчъл.
— Странно — повтори той. — Преките сателитни връзки никога не…
— Господин Толанд? — Пилотът от бреговата охрана се втурна в лабораторията с пребледняло лице.
— Какво има? — попита океанологът. — Идва някой ли?
— Има проблем — отвърна пилотът. — Не знам. Всички радарни и комуникационни устройства просто изключиха.
Рейчъл напъха документите в джобовете си.
— Качвайте се на хеликоптера. Тръгваме. Веднага!