Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Шали отмести очи от изчезналия отряд и ги спря върху тревожния израз на Скитащата кошута. Тръгна към нежната жена, за която Бялата стрела искаше да се ожени. Спря пред нея и привлече погледа на красивата индианка.
Размениха си приятелски усмивки. Шати я запита дали има време да поговорят насаме. Скитащата кошута се зачуди от палавите пламъчета в очите на Шали. Тя кимна утвърдително и последва принцесата в шатрата й.
Шали учтиво покани младата жена да седне. Скитащата кошута неохотно се съгласи и попита:
— Какво има, Шали?
— Как е Полегналия храст? — поинтересува се тя.
— Със всяко слънце става все по-слаб. Очите му едва ли ще видят следващия сезон, когато Уи покаже лице над равнината.
Шали кимна с разбиране.
— Обичаш ли Полегналия храст, Скитаща кошута? — неочаквано я попита тя.
— Защо ме питаш? — предпазливо отвърна Скитащата кошута.
— Известно е, че Полегналия храст те е купил, за да се ожени за теб, че не ти си го избрала. Той скоро ще тръгне по Пътеката на духовете. Сърцето ти не копнее ли за друг воин? — смело, но предпазливо я запита тя.
— Не бива да мисля за такива неща, докато той все още се радва на живота, Шали.
— Да, ако го обичаше. Ти нямаш деца и скоро ще останеш сама. Естествено е да помислиш за бъдещия си живот, тъй като той наближава. Няма ли друг мъж, който да стопля сърцето ти? Защото ще имаш възможността да избереш следващия си съпруг — каза Шали, изпълнена с любопитство.
Скитащата кошута се изчерви и сведе ресници.
— Защо ме питаш? — настоя тя.
— Зная един воин, чието сърце си докоснала. Докато е жив Полегналия храст, той не може да се приближи до теб или пък да ти разкаже за желанието си. Няма да каже нищо, докато съпругът ти не почива върху смъртното скеле, но се страхува, че ще избереш друг и ще се съединиш с него, преди той да се е върнал.
Будният ум на Скитащата кошута изброи неженените мъже, които вече бяха напуснали лагера.
— Кой е този воин? — повтори молбата си тя, изпълнена с подозрение.
— Не е имал жена по-рано. Красив и смел е. В битка мъжете с уважение го следват. Освен това е много добър и щедър. Мъж, който се извисява над останалите — намекна тя.
Шоколадените очи на нежната индианка се изпълниха с вълнение и щастие. Тя тръпнеше от очакване. Ала все още се страхуваше, че може да има грешка.
— Дали да се моля за един воин… за Бялата стрела? — безпомощно запита тя, притаила дъх.
Шали се усмихна на реакцията й.
— Говоря за мъжа, който язди до моя съпруг, мъжът, който е добър наш приятел и брат. Докоснала си сърцето му. Ако и ти чувстваш същото, той ще те изчака, докато се освободиш, за да се съединиш с него.
Индианката не успя да скрие въодушевлението си.
— Страхувах се, че Великият дух ще ме накаже, задето го желаех, когато се съединих с Полегналия храст — открито сподели та с Шали. — Никой друг мъж не кара сърцето ми да тупти от любов, а тялото ми да се затопля от желание както Бялата стрела. Наистина ли той също ме желае? — запита тя, не вярвайки на късмета си.
— Вярно е, Скитаща кошута. Трябва да запазим това между нас. Бъди търпелива, приятелко. Щом Великият дух призове Полегналия храст при себе си, Бялата стрела ще те помоли да му станеш жена. Ако докато го няма, други дойдат при теб, ти чакай неговото завръщане.
— Сърцето ми наистина ще се пръсне от радост и любов. Аз ще се съединя с него, щом дойде времето. Ще се моля Силата да ме води. Както и за прошка — добави тя тайнствено.
— Прошка ли? — запита Шали.
— Прошка затова, че желая болестта на Полегналия храст бързо да свърши — призна тя разкаяно.
Шали поглади тъмната й глава.
— Уанкантанка разбира всичко. Жертвала си много, за да бъдеш добра съпруга. Той ще възнагради теб и Бялата стрела, като отвори очите ви един към друг и съедини сърцата ви с любов. И двамата заслужавате да се обичате и да сте щастливи. Така и ще стане.
Скитащата кошута развълнувано прегърна Шали.
— Ще го обичам и ще му дам щастие, каквото ти даваш на Сивия орел. Ще се радвам, ако той ми отвръща с половината любов, която твоят мъж ти дарява.
Шали се усмихна весело.
— Бялата стрела ми е като брат. Щастлива съм, че е избрал теб, Скитаща кошута. Ти му подхождаш. Ще бъдете щастливи като нас.
Поговориха си още малко като две момичета, които разказват първите си романтични приключения. Хубаво беше да споделят ведри мисли в това напрегнато време.
Вече втори ден свирепият отряд сиукски воини се скиташе из обширните си територии и всеки път откриваше, че за малко е изпуснал неприятелския взвод войници от форт Хенри. Следите на агресивните Сини куртки бяха пресни и подканващи, но изчезваха в земите на съседното племе. Сякаш някой ги предупреждаваше, че по петите им е врагът, от когото най-много се страхуваха — Оглала. Нужни бяха часове на търпеливо търсене и обикаляне, за да открият, че кавалерията се е промъкнала отново в техните земи. Тази смъртоносна игра на криеница дразнеше Сивия орел и неговия отряд, тъй като бе ясно, че войниците непрекъснато навлизат на тяхна територия с надеждата да открият друга нищо неподозираща група ловци, за да ги нападнат и избият.