Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
— Да се мъчат тогава. — Генерал Ланиан се спусна в една обширна долина, където облечени в скафандри морски пехотинци провеждаха наземни учения. Корабът бе прекалено високо, за да се различават подробности — виждаха се само сребристи фигури, движещи се по червените пясъци.
— След като екзекутирах корсарите на Соренгаард, предположих, че скитниците може да ни причинят известни затруднения. Тези извънземни навярно са им попречили.
— Не позволявайте предразсъдъците да влияят на мисленето ви, генерале — каза Базил. — Скитниците никога не са предприемали агресия срещу ханзейски селища. Ранд Соренгаард, изглежда, е бил изключение.
— Мъртво изключение — подхвърли генералът.
— Нямаме нужда от изкупителни жертви. Скитниците изгубиха три небесни мини без нито един оцелял. Трябват ни екти, генерале, и ако скитниците престанат да ни снабдяват, нямаме леснодостъпни алтернативни източници. Същото се отнася за илдирийците.
Ланиан неохотно кимна. Наблюдаваше придвижването на войниците в невероятно сухата долина на безводния свят. Базил подозираше, че също като него, генералът главно се безпокои, че скитниците правят каквото си искат, без никакъв ханзейски контрол. Върху доставките на екти бяха наложени такси и данъци, но самите небесни мини не се наблюдаваха. Космическите цигани осигуряваха гориво и други отчаяно нужни на ханзейските колонии ресурси, затова те трябваше да се примиряват със странностите им.
Като военен обаче, Ланиан беше загрижен.
— Просто не ми харесва, че има толкова голяма и независима група… партизани. Никой не знае какво правят и дори къде живеят. Помислете за потенциалната опасност, която представляват.
— Някои противоречия безпокоят и мен, генерале — отвърна Базил. — Това не ви е известно, но наредих на своя експедитор господин Пелидор да събере търговските сведения за последните петнайсет години и инструктирах екип от най-добрите си статистици да изчислят броя на скитническото население въз основа на ресурсите, които купуват от Ханзата. На пръв поглед скитниците са сравнително малко, броят им е удобно незначителен.
— Както очаквах. — Ланиан зачака председателя да хвърли неизбежната бомба. — Но?
— Но установих, че скитниците събират свои ресурси — навярно в огромни количества — освен онова, с което се снабдяват от нас. Това променя всички параметри. — Той дълбоко си пое дъх. — И тъй като не зависят изцяло от Ханзата, скитническите селища може да са много повече, отколкото предполагаме.
— По дяволите! — изруга генерал Ланиан и лицето му се зачерви. — Колко точно?
— Може да има стотици, дори хиляди недокументирани колонии. Абсолютно самостоятелни — и нито една от тях не плаща данъци на Ханзата.
— Невъзможно! Щяхме да знаем!
Ветровете на Марс брулеха кораба. Базил продължи:
— Разпратих шпиони да следят скитническите кораби, които търгуват с ханзейските аванпостове, за да съставя каталог на всичките им известни съдове. Когато започнах да преглеждам събраната информация, направо се смаях колко много различни кораби използват скитниците. Изглежда, са строили собствени съдове — страшно много.
— И извънземният враг е унищожил три техни небесни мини — отбеляза генералът.
— За три ни е известно — подчерта Базил. — Но от колко? Нямаме представа колко небесни мини използват скитниците, нито къде са. Отначало те купиха дванайсет стари ектипроизводствени фабрики от илдирийците, но оттогава са построили много други. Колко? Скитниците не съобщават на Ханзата, че пускат в действие нова фабрика. Всъщност не знаехме абсолютно нищо за небесната мина, която е била унищожена при Ерфано.
— Гадняри — процеди през зъби Ланиан.
Базил поклати глава.
— Небесните мини са прекалено много, генерале, в безброй необитаеми системи. Ханзата има огромен апетит за екти — тогава защо негодуваме от тяхната промишленост? Кой може да следи къде са всички фабрики? Никой няма мотив да го прави, стига скитниците да ни снабдяват с космическо гориво, от което отчаяно се нуждаем. Те не ни изнудват и затова ние не ги разпитваме.
Никой не си бе представял, че привидно дезорганизираната космическа измет може да е част от голяма скрита цивилизация в затънтените покрайнини на Спиралния ръкав. Това напомняше на Базил за рояци хлебарки, живеещи в невидимите цепнатини на жилищен дом.
— Може би небесните мини трябва да се национализират — каза Ланиан. — Военна необходимост, извънредна мярка. Да ги поставим под контрола на Ханзата и да въведем ред. Извънземните атаки могат да се използват като повод за това.