Лайла (Изследване на нравствеността)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лайла (Изследване на нравствеността)». Краткое содержание книги:
„Лайла“ е вълнуващ разказ за тази катастрофално комична среща, за дълбоката криза, която героинята отприщва у Федър, предизвиквайки го с най-същностните човешки въпроси: що е добро? Какво е мястото на ценностите в нашия живот? Защо сме толкова еднакви и различни?…
— Слизам долу да поговоря с нея — каза Джейми.
Федър поклати глава.
— Уморена е.
Джейми също поклати глава.
— Не се обиждай, ама не знаеш за Лайла нищо.
— Не, уморена е.
— Не, мой човек. Тя винаги така приказва. Знам как да се оправя.
Джейми заслиза по стълбата.
— Ей сега ще се качим горе — обеща той.
Федър почна да се тревожи. Усети, че Райгъл го наблюдава, и се обърна към него:
— Не знаех, че си тук.
— Дойдох преди известно време — каза Райгъл. — Кой е този?
— Някакъв приятел на Лайла.
— А тя още ли е тук?
— Загазила е — каза Федър и погледна Райгъл, — наистина… Райгъл присви очи. Сякаш се канеше да каже нещо, но после размисли. Най-накрая продума:
— Сега какво ще правиш?
— Не зная — призна Федър. — Току-що се събудих. Още не съм измислил.
Още преди Райгъл да отговори, отдолу се разнесе приглушен шум, после вик, после шумолене и още един вик.
Ненадейно Джейми показа лице. На безупречната бяла куртка до едно от копчетата аленееше голямо кърваво петно. Той притискаше с ръка окървавената си буза.
— Тая проклета мръсница! — изрева Джейми и се измъкна горе на палубата.
Посегна да се опре на парапета и Федър забеляза на бузата му кървава резка.
— Кучка проклета! Ще я убия!
Федър не знаеше къде точно да намери превръзка, с която да спре кървенето. Сигурно имаше някъде долу.
— Пуснете ме! — не млъкваше Джейми. — Ще извикам полиция!
— Какво стана? — попита Райгъл, а зад рамото му вече надничаше собственикът на другата яхта.
— Опита се да ме убие!
Джейми го погледна. Нещо в изражението на Райгъл го възпираше. Джейми прескочи въжетата и стъпи на кея. Пак хвърли поглед към Райгъл.
— Истина ви казвам! Опита се да ме убие!
Изражението на Райгъл остана непроменено. Джейми се обърна и закрачи по пристана към административната сграда. Завъртя глава през рамо и погледна назад.
— Ще викна полиция. Опита се да ме_ убие_. Ще си го получи.
Федър обърна очи към Райгъл и другия човек, който продължаваше да гледа втренчено.
— Я да сляза долу и да видя какво се е случило — обади се Федър.
— По-добре се махай оттук — каза Райгъл.
— Какво? Защо? Нищо не съм направил.
— Няма значение — настоя Райгъл.
Изглеждаше ядосан както на закуската в Кингстън.
Федър видя, че Джейми разговаря с хората пред сградата в другия край на пристана. Той жестикулираше, размахваше едната си ръка, а с другата притискаше бузата. Човекът зад Райгъл тръгна натам.
— И аз ще ида да чуя какво казва — обясни Райгъл и се дръпна. Федър виждаше, че пред сградата, накъдето се запъти Райгъл, се води някакъв спор.
Какво ли правеше Лайла? Тишината долу беше зловеща. Федър заслиза по стълбата и видя, че вратата към кабината е затворена.
Приближи се и бавно я отвори. Лайла лежеше на койката. Носът й кървеше. Държеше в ръката си джобно ножче. Унесеният поглед от снощи беше изчезнал. По чаршафа под нея имаше малки петна кръв.
— Защо го направи? — попита Федър.
— Той уби бебето ми.
— Как?
Лайла посочи пода.
Федър забеляза куклата с лице към пода. Загледа се в нея, докато претегляше внимателно думите си.
Най-накрая проговори:
— Да я вдигна ли?
Лайла не отвърна нищо.
Федър вдигна куклата много внимателно с две ръце и леко я сложи до Лайла.
— Тук не ми харесва — каза тя.
Федър отиде да й донесе парче тоалетна хартия за кървящия нос.
— Дай да видя.
Носът й не изглеждаше счупен. Но мястото под окото й започваше да се подува. Тя здраво стискаше джобното ножче.
Не беше време за разговори.
Федър дочу почукване отвън.
Качи се по стълбата и пак видя Райгъл.
— Отиде си — обясни Райгъл, — но хората се разтревожиха. Някои искат да извикат полиция. Казах им, че тъкмо си се канел да отплаваш. Най-добре е да тръгнеш веднага.
— Какво ще направи полицията? — запита Федър.
Райгъл изглеждаше раздразнен.
— Оставаш или още пет секунди, или още пет седмици. Кое избираш?
Федър се замисли.
— Добре — каза той, — развържи въжето на носа.
— Сам си го развържи.
— Какво ти става?
— Съучастие и подстрекателство…
— За Бога!
— Ти ще тръгнеш, а аз оставам с тези хора.
Федър го изгледа и поклати глава. Господи, каква бъркотия. Скочи на пристана, грабна електрическия кабел и го хвърли на борда, освободи въжето на кърмата и също го прибра. Докато прибираше въжетата на носа, видя, че събраните пред сградата хора гледат към него. И тоя Райгъл е един, да се появи точно сега! И както обикновено беше прав.