Книга на Страшния съд

— Това е добра новина. Новият съдия е от Суиндън и не е толкова благоразположен към крал Едуард. — Нито един от двамата обаче като че не се зарадва на новината. Еливис беше почти толкова бледа, колкото когато беше разбрала, че Имейн е изпратила Гавин в Кърси.

Тя започна да върти тежкия пръстен около пръста си. Гавин седна отново, изтупа восъчните парченца от чорапа си и нахлузи ботуша, след което вдигна поглед и й каза нещо. Еливис извърна глава настрани и Киврин не можа да види изражението й, скрито в сенките, но пък видя това на Гавин.

„А сигурно и всички останали видяха“ — помисли си Киврин и бързо се огледа, за да види дали някой наблюдава двойката. Имейн беше потънала в оплакванията си от отец Рош, но сестрата на сър Блоет гледаше със стиснати неодобрително устни. Гледаха и сър Блоет и останалите мъже.

Киврин се беше надявала, че тази вечер може да й се отвори възможност да поговори с Гавин, но очевидно това нямаше да стане сред всичките тези любопитни погледи. Чу се камбанен звън, Еливис се стресна и погледна към вратата.

— Това е камбаната на Сатаната — рече тихо капеланът и дори децата спряха игрите си, за да се вслушат.

В някои села хората от четиринайсети век бяха удряли камбаната по веднъж за всяка година от рождението на Иисус. В повечето обаче я бяха удряли само в продължение на един час преди полунощ. Киврин се съмняваше, че Рош, а дори и капеланът, могат да броят до толкова, колкото бяха годините от раждането на Иисус, но тя самата започна да брои.

В това време влязоха трима слуги с цепеници и трески, за да подновят огъня. Пламъците заиграха по-живо и по-ярко като започнаха да хвърлят големи изкривени сенки по стените. Агнес скочи и ги посочи. Един от племенниците на сър Блоет направи зайче на стената с пръстите си.

Господин Латимър й беше казал, че през четиринайсети век хората имали навик да предсказват бъдещето по сенките от бъдника. Тя се зачуди какво бъдеще очаква всички присъстващи, при условие че лорд Гийом имаше такива големи неприятности, а всички останали бяха в опасност.

Кралят беше конфискувал земите и имотите на осъдените престъпници. Можеше да ги принудят да живеят във Франция или пък да приемат подаяния от сър Блоет и да понасят подигравките на жената на иконома.

А можеше и лорд Гийом да се прибере тази вечер с добри вести и сокол за Агнес и всички да заживеят щастливо. С изключение на Еливис. И Роузмунд. Какво ли щеше да стане с нея?

„То вече е станало — помисли си Киврин някак зачудено. Присъдата е била дадена, лорд Гийом се е прибрал и е открил връзката между Еливис и Гавин. Роузмунд вече е била предадена в ръцете на сър Блоет. Агнес пък е пораснала, омъжила се е и е умряла при раждане, от натравяне на кръвта, от холера или пневмония.“

„Всички вече са умрели — помисли си тя и не можеше да повярва на мислите си. — Всички са мъртви от повече от седемстотин години.“