Мъглите на Авалон (Том 1)

Внезапно Моргана се разплака и, запъвайки се, произнесе през сълзи:

— Не искам това дете! Никога не съм го искала! Защо трябваше Богинята да ми стори това? Ако тя те е пратила, как ще ми отговориш?

Непознатата жена я изгледа с тъга.

— Не, аз не съм Богинята, Моргана, нито пък нейна пратеница. Хората от моя народ не познават никакви богове и богини, а само гръдта на всеобщата майка, която е под нозете ни и над главите ни, от която идваме и при която се връщаме, когато му дойде времето. Затова почитаме живота и плачем, когато виждаме как го унищожават.

Тя пристъпи напред и взе корена от ръцете на Моргана. Каза й:

— Това не ти трябва — и го хвърли на земята.

— Как се казваш? — извика Моргана. — Какво е това място?

— Не би могла да кажеш името ми на вашия език — отвърна жената и в този момент Моргана се зачуди на какъв език разговарят всъщност. — Що се отнася до това място, до лешниковата гора, то си е такова, каквото е. Води до моя дом, а тази пътека — тя посочи с ръка — ще те отведе обратно на Авалон.

Моргана проследи с очи накъде сочеше ръката й. Да, там наистина имаше пътека, а можеше да се закълне, че когато бе се озовала тук, нямаше и помен от нея.

Непознатата жена все още стоеше до нея. От нея се излъчваше странна миризма — не острата миризма на немито тяло, като на старата племенна жрица, а някакъв неопределим аромат, като на непозната билка или трева — особен, свеж, малко горчив аромат. Както ритуалните билки, които жриците ядяха за пророчески видения, така и този аромат като че ли изостри зрението на Моргана и тя виждаше повече и по-ясно от обикновено. Всичко бе ново и чисто и не приличаше на обикновените неща, които я заобикаляха всеки ден.

Жената каза с нисък, хипнотичен глас:

— Можеш да останеш с мен тук, ако искаш. Ще те приспя и ще родиш детето си без болка, а после аз ще го взема заради силата, която е в него, и той ще живее по-дълго отколкото би живял при вашия народ. Защото виждам каква ще е съдбата му ако се върне при хората — ще се опитва да върши добро, а както се случва най-често, ще върши само зло. Но ако остане сред моя народ, може да живее много, много дълго — почти вечно по вашите представи — може да стане магьосник и да живее като нас — сред дивата природа, недокосвана от опитомяващата човешка ръка. Остани, малката ми, дай ми това дете, което не искаш да родиш, а после се върни при своя народ. Ще можеш да си уверена, че той е щастлив и нищо лошо не може да му се случи.

Смъртен хлад скова внезапно Моргана. Тя разбираше, че жената, която стои пред нея не принадлежи изцяло на човешкия род; у нея самата имаше следи от тази древна кръв — кръвта на елфите. Така обичаше да я дразни Ланселет — казваше й „Моргана от феите“. Тя изтръгна ръката си от ръката на феята и затича към пътеката, която тя й беше показала, тичаше с всички сили, сякаш я преследваха демони. Зад нея жената извика: