Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Радваш се да ме видиш - промърморих сънено и се заизви-вах похотливо, притисната към него. Усетих усмивката му до челюстта си.
- Много се радвам да те видя - отвърна той и плъзна дланта си по корема ми, после надолу между краката ми. Пръстите му затанцуваха по срамните ми устни. - Има някои предимства човек да се буди до вас, госпожице Стийл - пошегува се Крисчън и нежно ме завъртя, така че да легна по гръб.
- Добре ли спа? - попита ме, докато пръстите му продължаваха чувствено да ме изтезават. Усмихваше ми се - с онази негова зашеметяваща усмивка на секси модел със съвършени зъби. Задъхах се.
Хълбоците ми започнаха да се поклащат в ритъма на започнатия от пръстите му танц. Крисчън невинно ме целуна по устните и продължи надолу по шията ми, като бавно ме хапеше, целуваше и смучеше. Изстенах. Нежните му докосвания бяха леки, божествени. Дръзките му пръсти се спуснаха надолу и единият се плъзна в мен.
- О, Ана! - благоговейно прошепна той до гърлото ми. - Вече си готова. - Започна да движи пръста си в такт с целувките си. Устните му лениво се плъзнаха по ключицата ми, след това надолу към гърдите ми. Известно време изтезава със зъби и устни зърното първо на едната, а после и на другата ми гърда, но... о, съвсем лекичко... и те се втвърдиха и удължиха в сладострастна реакция.
Простенах.
- Хмм - тихо изръмжа Крисчън и вдигна глава, за да ми отправи ослепителен поглед. - Искам те веднага. - Пресегна се към нощното шкафче и се претърколи върху мен, като пое тежестта си с лакти; потъркваше носа си в моя, докато разтваряше краката ми със своите. След това застана на колене и разкъса станиоло-вото пакетче.
- Нямам търпение до събота. - В очите му блестеше похотлива наслада.
- Купонът за рождения ти ден ли? - попитах задъхано.
- Не. А защото тогава ще престана да използвам тези боклуци.
Изкисках се.
Крисчън ми се ухили, докато си нахлузваше презерватива.
- Кикотите ли се, госпожице Стийл?
- Не. - Опитах се да си придам сериозен вид и не успях.
- Сега не е моментът да се кикотите. - Той сърдито поклати глава и тихият му глас прозвуча сурово, а изражението му -„Мале мила!“ - беше едновременно ледено и вулканично.
Дъхът ми секна в гърлото.
- Нали ти харесваше да се кикотя - прошепнах дрезгаво, втренчена в тъмните бездни на буреносните му очи.
- Не сега. Има си време и място за кикотене. Трябва да те накарам да спреш и ми се струва, че знам как - зловещо произнесе Крисчън и тялото му покри моето.
- Какво бихте желали за закуска, Ана?
- Само мюсли, благодаря, госпожо Джоунс.
Изчервих се, докато заемах мястото си на бара до Крисчън. Предишния път, когато бях видяла благоприличната госпожа Джоунс, Крисчън безцеремонно ме отнасяше на рамо в спалнята си.
- Изглеждаш прекрасно - тихо каза Крисчън. Носех сивата си тясна пола и сива копринена риза.
- Ти също. - Усмихнах му се срамежливо. Той беше по бле-досиня риза и дънки и имаше готин, свеж и съвършен вид, както винаги.
- Трябва да ти купим още поли - делово рече Крисчън. -Всъщност с удоволствие ще те заведа на пазар.
Хмм - пазар. Мразя да пазарувам. Но с Крисчън можеше и да не е чак толкова зле. Реших, че отвличането на вниманието е най-добрата защита.
- Чудя се какво ще се случи днес на работа.
- Ще трябва да намерят заместник на оня скапаняк. - Крисчън се намръщи, като че ли е настъпил нещо извънредно неприятно.
- Надявам се новият ми шеф да е жена.
- Защо?
- Ами защото има по-малка вероятност да възразиш, ако реша да изляза с нея - подразних го.
Устните му потрепнаха и той се зае с омлета си.
- Какво ти е толкова смешно? - попитах.
- Ти. Изяж си мюслито докрай, ако няма да ядеш друго.
Командореше, както винаги. Свих му устни, обаче се заех със
закуската си.
- Ключът влиза ето тук. - Крисчън посочи под скоростния лост.
- Странно място - измърморих, но се радвах на всяка дребна подробност, направо подскачах като малко дете на удобната кожена седалка. Крисчън най-после ми позволяваше да отида на работа с колата си.
Той ме наблюдаваше безизразно, макар че очите му блестяха весело.
- Много се вълнуваш, нали?
Кимнах, хилех се като идиотка.
- Усещаш ли миризмата на нова кола?! Направо съм влюбена в този сааб!
Крисчън сви устни.
- Влюбена значи, а? Ама ви бива да се изразявате, госпожице Стийл. - Той се отпусна на облегалката с престорено неодобрително изражение, ала не можеше да ме заблуди. Знаех, че му е приятно.
- Е, да тръгваме. - Крисчън посочи входа на гаража.
Плеснах с ръце, запалих двигателя и той замърка. Включих на