Крадци на лица
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ани Еврева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Крадци на лица». Краткое содержание книги:
— Викам кулата! Неидентифициран летателен обект предприема агресивни действия — докладва тя. — Ще маневрирам, за да го избягна. Свържете се с местните полицейски власти. Пилотът на неидентифицирания летателен апарат е известен, въоръжен и опасен беглец. Ще се отдалечим от застроените райони и ще се опитаме да го отклоним към водата.
— Прието, хеликоптер. Ще се свържа с местните власти.
После от кулата превключиха на безопасна надземна честота.
— Внимание, до всички, които летят в момента. Тук кулата в Уилмингтън. Въздушното летателно пространство е затворено за всички, които се канят да кацат. Всички коли на земята да спрат, където са. Повтарям: въздушното летателно пространство е затворено за всички, които се канят да кацат. Всички, които летят, да се свържат незабавно с контролната диспечерска служба на Уилмингтън на честоти: „Виктор сто тридесет и пет и седемдесет и пет или Юниформ триста четиридесет и три и девет“. Повтарям отново: всички, които летят, да се свържат незабавно с контролната диспечерска служба в Уилмингтън на честоти „Виктор сто тридесет и пет и седемдесет и пет или Юниформ триста четиридесет и три и девет“. Хеликоптер две „Сиера Браво“, поддържайте тази честота.
— Тук две „Сиера Браво“, прието.
Луси се отправи към океана. Ако се наложеше да кацнем, това не биваше да стане в гъсто населен район, където и други можеха да пострадат или да бъдат убити. Кари сигурно бе предвидила, че Луси ще направи точно това, защото знаеше що за човек е и винаги щеше да мисли първо за другите, а сетне за себе си. Тя зави на изток. „Швайцър“-ът повтаряше всеки наш ход, но поддържаше същото разстояние зад нас, може би около деветдесет и пет метра. Изглежда бе убеден, че не е нужно да бърза. Разбрах, че Кари ни е наблюдавала през цялото време.
— Не мога да увелича скоростта — каза Луси.
Напрежението ни започна да нараства като топлинна вълна.
— Тя ни е видяла по-рано днес, че кацаме на игрището — казах аз. — И знае, че не сме заредили с гориво.
Летяхме под ъгъл над брега и минахме за кратко над плажната ивица. Виждаха се цветните бански костюми на плувците и на хората, които се печаха на слънцето. Те спираха, вдигаха очи нагоре към двата хеликоптера, които прелетяха бързо над тях, и се отправяха към водата. След като навлязохме на осемстотин метра над океана, Луси започна да намалява скоростта.
— Не можем да продължаваме по този начин. — Гласът й прозвуча така, като че произнасяше присъда. — Ще скапем мотора и няма да можем да се върнем обратно, пък и нямаме достатъчно гориво.
Уредът за отчитане на горивото показваше, че е на свършване. Луси изведнъж направи остър завой на сто и осемдесет градуса. „Швайцър“-ът беше може би на петнадесет метра под нас и летеше право напред. Слънцето ни пречеше да видим кой седи в него, но аз знаех. Не се съмнявах ни най-малко. Когато беше на разстояние не повече от сто петдесет и пет метра, „Швайцър“-ът мина откъм страната на Луси и усетихме няколко кратки разтърсвания от изстрели като бързи плесници. Ние изведнъж променихме посоката си. Луси извади пистолета от кобура, който бе окачен на рамото й.
— Стрелят! — извика тя към мен.
Спомних си за автомата „Калико“, който беше изчезнал от колекцията на Спаркс.
Луси се мъчеше да отвори люка откъм нейната страна. После го изхвърли навън. Той се претърколи във въздуха, полетя надолу и изчезна.
— Те стрелят! — съобщи Луси в ефир. — Отвръщаме на стрелбата! Спрете движението на всички превозни средства близо до плажната ивица на Райтсвил.
— Прието. Искате ли помощ?
— Изпратете сухоземни екипи за спешна помощ на плажа в Райтсвил. Очакваме бедствено положение.
Докато „Швайцър“-ът летеше точно под нас, видях как просветнаха дулата на автоматите. Единият от тях се подаваше от прозореца на помощник-пилота. Усетих още няколко бързи разтърсвания от изстрелите.
— Мисля, че улучиха шейната за кацане! — изкрещя Луси и се опита да насочи пистолета си през отворената врата и същевременно да управлява хеликоптера.
Моментално бръкнах в чантата си, но с ужас установих, че пистолетът ми, калибър тридесет и осми, е останал в служебното куфарче, което беше на безопасно място в багажното отделение. Тогава Луси ми подаде нейния пистолет и се пресегна над главата си да вземе автомата. „Швайцър“-ът направи обратен завой, за да ни подгони към сушата, тъй като знаеше, че няма да искаме да рискуваме безопасността на хората долу на земята.