Спиращият войната

Вивена продължи да гледа как Бижутата грижливо намества вътрешностите в корема на Буцата; после извади малък пакет и измъкна от него нещо, което приличаше на къс месо.

— Справихте се добре всъщност — каза Дент. — Запазихте самообладание. Намерихте вярното решение. Пазил съм хора, които просто се вцепеняват и умират, ако не ги разтърсиш и не ги накараш да бягат.

— Искам да ме научиш на Пробуждането — каза Вивена.

Той се сепна и я погледна.

— Може би… ще искате малко да помислите първо за това?

— Мислих — прошепна тя, с ръце около коленете и отпуснала брадичка на тях. — Мислех, че съм по-силна, отколкото съм. Мислех, че по-скоро ще умра, отколкото да го използвам. Беше лъжа. В онзи момент бях готова да направя всичко, за да оцелея.

Дент се усмихна.

— От вас би могло да се получи добър наемник.

— Грешно е — промълви тя, загледана напред. — Но не мога повече да твърдя, че съм чиста. По-добре да разбера това, което имам. Да го използвам. Ако ми донесе проклятие, така да е. Поне ще ми е помогнало достатъчно дълго, за да унищожа Халандрен.

Дент повдигна вежда.

— Да ги унищожите искате вече, а? Не просто саботаж и подривни действия?

Тя поклати глава.

— Искам това кралство да бъде съборено. Точно както казаха господарите на гетото. То покварява бедните. Може да поквари дори мен. Мразя го.

— Аз…

— Не, Дент — заяви Вивена. Косата й преля в тъмночервено, но този път й беше все едно. — Наистина го мразя. Винаги съм мразила тези хора. Те отнеха детството ми. Трябваше да се подготвя. Да стана тяхната кралица. Да съм готова да се омъжа за техния Бог крал. Всички казваха, че е нечестив и еретичен. Но аз трябваше да спя с него! Мразя целия този град, с неговите цветове и с неговите богове! Мразя го затова, че ограби живота ми, че поискаха да оставя всичко, което обичам! Мразя шумните му улици, тихите му градини, търговията му и задушния му климат.

— Но най-много от всичко мразя арогантността им. Да си помислят, че могат да притиснат баща ми, да го принудят да подпише онзи договор преди двайсет години. Те се разпореждаха с живота ми! — почти викна тя. — Господстваха над него. Съсипаха го. А сега държат сестра ми!

Вдиша през стиснатите си зъби.

— Ще имате своето отмъщение, принцесо — каза сухо Дент.

Тя го погледна.

— Искам да ги заболи, Дент. Нападението днес не беше за усмиряване на бунтовни елементи. Халандрен прати онези войници да убиват. Да убиват бедните, които те са създали. Ще ги спрем да правят повече такива неща. Не ме интересува какво ще струва това. Омръзна ми да съм миличка и добричка и да избягвам суетата. Искам да направя нещо.

Дент кимна замислено.

— Добре. Ще сменим курса. Ще започнем да правим нападенията си малко по-болезнени.