Вещицата(Mъдрата жена)

Алис отиде зад стола му и го погали по челото. Той се отпусна назад на твърдата облегалка на стола, успокоен от докосването ѝ.

— Не се тревожете — каза тя. — По това време догодина ще имате двама внуци — нейния син и моя. По това време догодина отново ще съм бременна от Хюго.

— Ще създадеш табун от жребци? — попита той, подсмихвайки се, със затворени очи.

— Искам да остана тук — каза Алис искрено. — Искам Хюго. Искам и вашата закрила. Нима има по-добър начин да получа желаното?

Старият лорд поклати глава.

— Няма по-добър начин — каза той. — Докато носиш моя внук, аз съм на твое разположение. Знаеш какво означава това дете за мен.

Алис кимна.

— Знам — каза тя.

Старият лорд въздъхна и известно време остана да седи мълчаливо. С бавни, леки движения Алис прокарваше пръсти по челото му, усещайки меките резки на набръчканата стара кожа под върховете на пръстите си.

— Ще ти дам земя, Алис — каза лорд Хю, наслаждавайки се на увереното ѝ докосване. — Когато се роди синът ти, ще ти даря земя. Жена като теб би трябвало да има малко богатство, малко власт.

Алис се усмихна, без да спира дори за миг да плъзга пръсти по челото му.

— Бих искала фермата до колибата на старата Морах — каза тя без колебание. — Мястото е хубаво, а Морах и без това твърдеше, че има право на собственост над някои от земите. Ще се радвам, ако успея да им отнема цялата ферма. Това ще бъде наказанието им, задето ограбиха Морах. — Тя се разсмя с тих, мек смях и допълни: — Малко възстановяване на реда.

— Може би — отвърна лорд Хю. — Ще поръчам на Дейвид или Хюго да я огледат.

Алис кимна, лекият натиск на върховете на пръстите ѝ се забави, за да бъде в същия ритъм като дишането му, което бе станало по-дълбоко. След няколко мига той вече спеше, а тя придърпа едно столче до краката на стола му, седна, облягайки се на него, и се загледа в огъня.

Той протегна ръка насън и докосна главата ѝ. Тя развърза шапчицата, сложи я настрани и остави ръката му да се отпусне върху разбърканите ѝ къдрици. Седяха заедно дълго време. Алис гледаше огъня и чувстваше закрилящата топлина на ръката му върху главата си като благословия. Тя затвори очи. Топлият, успокояващ, чист мирис на стаята ѝ напомняше за абатството и за докосването на майка Хилдебранд. И Алис зачака, притворила очи.

Хюго не се забави. Влезе с едри крачки, отметнал пелерината от раменете си; шапката му се бе кривнала от ездата. Той спря на прага пред гледката, която представляваха: познатият профил на баща му, чиито черти се бяха смекчили в съня, и младата красота на Алис под неговата закрила.

— Тихо — каза Алис, като се изправи на крака и издърпа Хюго от стаята. — Той е уморен. Цял следобед писах писма под негова диктовка.

— Бях на езда — каза Хюго. — Катрин бе отпаднала след обяда.