Шадоус Фол [bg]

— Не е толкова просто — възрази съветникът и лейтенантът го цапардоса небрежно през лицето с опакото на ръката си.

Ударът бе неочаквано силен и съветникът се олюля в стола си. От едната му ноздра потече кръв.

— Ще отговаряш, ако те питат — добави лейтенантът. — Ако ми е нужен съветът ти, колкото и невероятно да изглежда това, аз ще те попитам. Как се казваш, съветнико?

— Марли. Патрик Марли. Мога ли да говоря?

— Зависи. Ако не ми хареса това, което имаш да казваш, може да ти се ядосам. А ние не искаме това, нали?

— Не можем просто да вдигнем някой телефон и да разговаряме с Времето — заобяснява упорито Марли. — Всички имаме пръстен, който Времето ни даде. Произнасяме името му пред пръстена и ако той пожелае, ще разговаря с нас. Ако не иска, просто няма да го направи, което обикновено означава, че трябва да изпратим пратеници в Галериите да разберат защо.

— Добре — каза лейтенантът. — Обадете се. И заради вас самите — по-добре е да се обади.

Даде знак на един от войниците си, който извади връзка ключове и отключи белезниците на Марли. Той избърса кръвта от устата си, започна да разтрива китките си, но спря, когато войникът опря пистолет в главата му. Доближи солиден златен пръстен с герб до устата си и заговори ясно.

— Време, обажда се съветник Марли. Моля те, свържи се с нас. Казано ми бе, че моят живот, както и този на много хора, е заложен на карта, ако не се обадиш.

Последва неловка, дълга пауза, после внезапно по-скоро се усети, отколкото чу, глух удар, сякаш някой бе ударил безмълвен гонг. И Времето се появи сред тях. Застана до прозореца, с гръб към пожарите и разрушенията, но гневът, изписан на лицето му, даваше да се разбере, че е наясно с това, какво става. Приличаше на хибрид между жив човек и някой от собствените си метални роботи, на киборг, на човек машина. От мъртвешки бялата му плът стърчаха кабели и механизми, а половината от лицето му бе боядисана керамична маска. Марли не бе го виждал да изглежда по този начин никога преди, но държеше устата си затворена. Вероятно Времето показваше на Воините онова, което те съзнателно или подсъзнателно очакваха да видят.