Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
Беше вече съвсем късно, когато Иля Вторушин приближаваше с колата си към Томилин. Беше ходил в областния център да събира информация за Роман Ярцев. Преди всичко Иля отиде във фирмата му, поговори със секретарката — грозновата жена на средна възраст, много делова наглед, но всъщност страшно бъбрива, склонна към клюкарстване. Тя почти веднага реши да залее капитана с чистата истина: да, Роман Валеревич злоупотребявал с алкохола и вечер си пийвал в кабинета, а сутрин трябвало да си оправя махмурлука. Не му трябвала компания, а пък ако се случело да си намери, се натрясквал донемайкъде. Освен това тя посъветва Вторушин да поговори с шофьора на Ярцев — Витя.
— Работя при Роман Валеревич от есента, Витя обаче е с него отдавна, Роман Валеревич си го доведе от Томилин. Ако някой знае нещо интересно за него, това е само Витя.
Иля намери шофьора Витя в дома му — понеже шефът му липсваше, той се бе отдал на дребни ремонтни работи, които се натрупвали още от преместването му от Томилин, а Витя все не намирал време за тях. Виж, време сега — колкото щеш. Както и секретарката, Витя не се изненада особено от посещението на оперативния работник: във фирмата вече се знаело, че Ярцев е задържан по подозрение в извършено убийство. Той разказа на капитана, че шефът му започнал да пие след гибелта на дъщеря си — отначало по малко, после все повече и повече.
— Много се тормозеше заради жена си — говореше Витя, седнал на табуретка пред Вторушин и машинално въртейки в ръцете си чукче, — задето тя не можела да се примири със смъртта на Алиса. Затова и пиеше — много я съжаляваше, а с нищо не можеше да й помогне. Пък и изобщо Алла Ивановна даваше поводи за безпокойство, това беше ясно още преди смъртта на Алиса — тя е жена красива, ярка, мъжете я харесваха и тя се възползваше от това. Роман Валеревич подозираше нещо, притесняваше се, но много обичаше жена си и всичко й прощаваше. Но нали и от такова нещо можеш да се пропиеш?
Да, Алла Ивановна е била интересна персона. И е давала поводи за ревност. Така че сериозно пиещият, както става ясно, Роман Ярцев като нищо може да е изпитал ревност към жена си и в един прекрасен момент да не е издържал и да я е убил заедно с нейния любовник. А в деня, когато са дошли в Томилин и са отишли на гробищата, е заподозрял нещо от поведението на Алла, която първа е предложила да си пийнат и е доливала чашата на мъжа си, а тя самата е пийнала съвсем мъничко. Разбрал е, че си е определила среща и чака Роман да заспи, така че се е престорил на заспал, а щом тя е излязла от апартамента, я е последвал. Така е намерил любовниците на дигата. Засилил колата си и ги блъснал в реката, като знаел, че в тази нейна част не е заледено, че водата там цяла година не замръзва, защото наблизо е химкомбинатът, който изхвърля отпадъци. Роман е бил толкова пиян и толкова уплашен от постъпката си, че е действал глупаво, дори е оставил ключовете в колата, пак добре, че никой не я е откраднал.
Всичко се подрежда. Утре сутринта капитан Вторушин ще докладва на майор Федулов резултатите от своето пътуване.
Ще се обади и на Каменская. Те сигурно ще се съгласят с неговите изводи.
Освен това Иля Вторушин си мислеше колко често силните и властни ръководители, съумели да изправят на крака и да развият собствения си бизнес, се оказват абсолютно безпомощни пред жените, към които изпитват слабост. Само на пръв поглед изглежда, че не е така. В действителност се среща на всяка крачка. И дори често се оказва, че човек, който мрази себе си за слабостта си вкъщи, в семейството, компенсира това с жестокост и понякога с грубост в работата си. Явно Ярцев е именно от тази порода — създал и укрепил бизнес, а с жена си не е могъл да се справи.
— Прав сте, всичко се подреди — кимна Настя, след като изслуша Иля Вторушин. — Може ли да погледна вещите на Ярцев?
— Вещите ли? — учудено вдигна глава седналият до тях Федулов. — Какви вещи?
— Ами личните вещи на Ярцев, намерени у него в момента на задържането.
— Разбира се — сви рамене Дмитрий. — А какво искате да намерите там?
И самата Настя не знаеше какво иска да намери. Но нали имаше дългогодишния навик всичко да проверява и във всичко да се убеждава лично и докрай. Мира не й даваше мисълта за възможна поръчка и макар че тя почти бе отхвърлила тази вероятност, това малко „почти“ се беше заболо като трънче в мозъка й и изискваше оперативна намеса. Може сред вещите на Ярцев да се намери бележка или някакъв интересен есемес в паметта на телефона, или… Изобщо трябва да види и да се успокои.