Невинност [bg]

— Да, знам.

— Всичко наред ли е?

На Фин му се стори, че Козловски го анализира. Все едно че рита гумите на колата, за да провери дали са напомпани.

— Всичко ли? Не, но е достатъчно.

— Предполагам, че ще ти стигне.

— Предполагам, че ще се наложи.

В този миг се отвори вратата, на прага застана Винсенте Салазар и кимна на двамата.

— Господин Фин, може ли да вляза?

— Да — отвърна адвокатът след известна пауза, не напълно убеден. — Да, защо не. — Той погледна към Козловски.

— Е, сигурен съм, че вие имате да си кажете доста неща като адвокат и клиент. Ако ви потрябвам за нещо, съм в кабинета си. — Козловски стана и тръгна към вратата на кабинета си.

— Детективе — обърна се Салазар към него.

Козловски се спря.

— Да?

— Благодаря ви. Знам, че рискувахте живота си.

— Не го направих за вас.

— И това знам. Все пак благодаря.

Козловски кимна и влезе в кабинета си в дъното на сградата.

— Не можах да ви благодаря вчера — каза Салазар на Фин. — Докато се обърна и вас вече ви нямаше.

— Аз съм като вятъра. Малко е страховито, нали?

Салазар седна на стола срещу него.

— Сърдите ми се и аз разбирам защо. Надявах се да ми дадете възможност да ви обясня всичко.

Фин махна с ръка.

— Дреболия. Такава ми е работата. Не ми дължите нищо.

— Искам да разберете, че направихте едно добро.

Фин се засмя тихо.

— Доброто и злото не играят никаква роля тук. Аз съм адвокат.

— И не сте любопитен да узнаете истината?

Той сви рамене.

— Още ли сте мой адвокат?

— Ако искаш да ми кажеш нещо — да. За целите на този разговор съм ти още адвокат. Когато излезеш от този офис обаче, те съветвам да си намериш друг.

Салазар извърна глава, обмисляйки възможностите си.

— В моята страна в миналото нямаше закони. Само решенията на едрите земевладелци — само те бяха законът. Те имаха оръжие и власт. Понякога някой от работниците нарушаваше закона на земевладелеца и трябваше да бъде наказан. Това създаваше дилема за земевладелеца. Ако затворникът бъдеше изпратен в затвора или го пребиеха, той фактически не можеше да работи за господаря си, който търпеше загуби в пари. Често като резултат от това някой от семейството на работника биваше избран да понесе наказанието вместо него — може би жена му или любимия му син или дъщеря. В някои случаи това можеше да бъде дори брат му.

Когато избягахме в Щатите, животът на Мигел беше преобърнат за втори път. Първият беше, когато баща ни умря и Мигел и майка ми дойдоха да живеят при мен. Той беше на шестнайсет, когато пристигнахме тук — млад, изпълнен със страст и гняв.