Кукловодът

Поклатих глава, но не от недоверие.

— Е, това е сериозна работа.

— Аз бях най-изненадана — каза тя с престорена искреност.

От чист кариеризъм беше предала собствения си съпруг и когато това не беше свършило работа, беше преживяла кризата най-безболезнено от всички. Имаше страхотни инстинкти и рефлекси. Защо да не я повишат?

— И как е съпругът ти? — попитах, защото все още трябваше да запълвам петте месеца с всички събития, станали извън замръзналата пустош на Лагер 18.

— Добре е. Назначиха нов адвокат, след като ти напусна.

— Да, знам. Как се справи той?

— Ти му беше оставил подарък за рождения ден. Докарахме Еди Голдън в централата и му пуснахме касетата. Бяхме много директни. Казахме му, че вече не можем да подкрепим обвиненията в убийство и държавна измяна. Хич не беше доволен.

— Представям си — отвърнах, като се опитвах да преглътна недоволството си, че съм изпуснал точно тази среща.

В това дело имаше много несправедливости, но тази беше най-болезнена. Заслужавах да видя как Еди пребледнява, докато осъзнава какъв глупак ще излезе след всичките си интервюта за пресата по случая „Морисън“. Това е рискът да работиш в светлината на прожекторите като него. Когато се появиш на корицата на списание „Пийпъл“, хората имат определени очаквания.

— След това сключихме сделка — продължи Мери. — Позволиха на Бил да се уволни като генерал-майор в замяна на самопризнанията му в прелюбодеяние.

— Генерал-майор? Но той беше само кандидат за този чин. Дори не беше произведен.

Тя леко наклони глава.

— Ние много държахме на тази сделка, а Бил беше побеснял. Съгласихме се, че има право да е ядосан. Искахме да му предложим една-две отстъпки.

Изведнъж ме обзе подозрение.

— И защо държахте толкова на сделката?

Тя откъсна поглед от библиотеката ми и се взря през прозореца, за да избегне обвинителния ми поглед.

— Защото трябваше да обясним всичко това, Шон. В крайна сметка пуснахме версията, че сме имали безупречен източник в Москва. Той изказал някои сериозни обвинения и ние сме му повярвали. Платили сме му много пари, за да ни предаде някои документи, които според нас са били истински. Но по-късно сме разбрали, че той е фалшификатор и документите са фалшиви. Не е имало предател.

— Шегуваш се! — извиках.

Тя продължи, все едно не бях казал нищо.

— Беше неудобно ЦРУ да признае, че го е прецакал обикновен крадец, но го преглътнахме. Все пак беше много по-добър вариант от истинската история.

— И защо да е по-добър?

Тя най-сетне се обърна и ме погледна.

— Защото в продължение на петдесет години ние и руснаците бяхме насочили десетки хиляди ядрени ракети едни към други. Защото сегашното положение може и да не е съвършено, но в сравнение с миналото е сериозен напредък. Говорим за намаляване на ядрения арсенал наполовина. Те работят заедно с нас, за да сложим край на тероризма. Ако сме на една страна, има стотици начини да си сътрудничим и да направим света по-безопасен. Създаваме ново партньорство. Не разбираш ли?