Екстаз в пустинята
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Екстаз в пустинята». Краткое содержание книги:
Криста отвори стреснато очи и с изненада откри Марк да се взира в нея с благоговение, докато ръката му леко разтриваше мястото, където се развиваше семето, хвърлено от него. Навлажни устните си и изрече:
— Когато си тръгна така, аз помислих… предположих, че…
— Че не искам дете? — довърши думите й Марк. — Съвсем естествено предположение, като се има предвид по какъв начин позволих на ревнивия си характер да замъгли мисленето ми. Но се надявам, че успях задоволително да ти обясня всичко. Знам, че носиш моето дете, и не бих могъл да бъда по-щастлив.
Макар че думите му напълно разсеяха съмненията й, Криста се замисли. Внезапно и хрумна, че Марк не споменава нищо за брак. Да не би да възнамерява и занапред да я държи само като любовница? Той като че ли не забеляза замислянето й, докато продължаваше да гали корема й с глупава усмивка, която изви нагоре ъгълчетата на устата му.
Тогава едно дискретно почукване прекъсна приятните му блянове.
— Кой е? — обади се Криста, усмихвайки се на гримасата на Марк, предизвикана от ненавременното прекъсване.
— Аз съм, Елиса. Алън каза да кажа на Марк, че му е намерил дрехи. Чака го в каютата на първия помощник.
— Дрехи ли? Че откъде е намерил дрехи като за мене? — запита Марк. — Със сигурност не и от капитана, той е поне една глава по-нисък от мене.
— Струва ми се, че господин Кент си е оставил сандъка, пълен с дрехи, когато си тръгна оттук така… внезапно — отвърна Елиса, почти задавяйки се от смях.
— Алън също е тук, на „Крал Хенри“? — запита смаяна Криста. — Как се озовахте вие двамата на кораба? Бях на палубата, докато не изтеглиха дъската, и не видях никого от вас. — Изведнъж тя си спомни за мокрите му дрехи. — Марк! Не си го направил! Вие с Алън сигурно не сте скочили в Темза, нали?
— Любов моя, ние с Алън не само доплувахме, за да стигнем „Крал Хенри“, но и Омар се поддаде на лудостта, която ни беше обзела. Сега вече знаеш какво съм способен да направя, за да си върна това, което е мое.
— Марк, ти си луд, но аз и така те обичам.
Глупаво ухилен, той се обърна към вратата и извика на Елиса, която още стоеше отвън:
— Кажи на Алън, че веднага отивам при него. После кажи на капитана, че ще се срещнем с него на палубата, щом се облека както трябва.
Криста, озадачена, запита:
— Какво ще правиш, Марк? Какво става тук?
С победоносна усмивка Марк отвърна:
— Ще пратя Ленор да ти помогне с обличането. Сложи си най-хубавата рокля.
— За какво говориш? Защо трябва да си обличам най-хубавата рокля?
— Нали искаш да изглеждаш възможно най-красива на сватбата ни? Помолих капитан Аштън да извърши церемонията. Побързай, скъпа. Не мога да дочакам мига, когато законно ще бъдеш моя.
— Ти… ти искаш да се ожениш за мене? Сега?
— Нима не ти казах точно това? — запита той възбудено.
— Но аз мислех… Не бях сигурна какви са ти намеренията.
— Намерението ми винаги е било да те взема за своя съпруга. Никой няма да нарече детето ми копеле.
Облечена в искряща сина рокля, която подчертаваше цвета на очите й, с пепеляворусата си коса, блеснала като сребро под лунните лъчи, Криста стоеше до Марк, който беше не по-малко красив в най-хубавите дрехи на Брайън Кент. Около тях се бяха скупчили Алън, Елиса, Омар, Ленор и по-голямата част от моряците на „Крал Хенри“. Издокаран в най-хубавата си униформа, с молитвеник в ръка, капитан Аштън прочете краткото слово, което ги съединяваше завинаги.
Ако на някого му се струваше странно, че щастливата двойка толкова бърза да се ожени, та не може да дочака пристигането в Марсилия, никой не каза и думичка. Не само високото положение на Марк, но и нескриваната взаимна любов на двойката не позволяваха на никого да изказва каквито и да било възражения. Целият кораб жужеше като кошер още от момента, когато дук Марлборо се бе качил на борда, и сега сватбената церемония беше кулминацията на деня, посветен на изненадите.
Високи викове процепиха въздуха, когато Марк се наведе, за да целуне изчервената младоженка, защото след ритуалното докосване до нейните устни той се впи в тях с жадна, страстна целувка, която трая не по-малко от една минута. Когато най-сетне нерешително се отдели от съпругата си, капитанът предяви и своето право и положи една бащинска, целомъдрена целувка на бузата на младоженката. Алън обаче не прояви особена скромност и притисна устни до устните на Криста, след като най-напред хвърли дяволит поглед към леко намръщения си брат. Но преди членовете на екипажа да получат възможността да се възползват от тази привилегия, Марк бързо отвлече Криста към каюткомпанията, където една разкошна вечеря очакваше всички участници в брачната церемония.