![Тотален контрол [Total Control - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/2/totalen-kontrol-total-control-bg-download.jpg)
Тотален контрол [Total Control - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тотален контрол [Total Control - bg]». Краткое содержание книги:
Съпругът й Джейсън, компютърен специалист, е въвлечен в смъртоносна игра. Изчезвайки, той оставя след себе си обърканата Сидни, загадката около взривения самолет и един ветеран от ФБР, който трябва да разкрие истината за него и за смъртта на човека, управляващ световните пари.
Бясна гонитба от Сиатъл до Вашингтон, от Ню Орлиънс до Мейн завърта в унищожителен вихър милиардери, технократи, банкери, адвокати.
— Ще започват. Запазил съм места на предните редове. Елате.
Харди ги поведе през тълпата и след това минаха зад въжето, което ограждаше първите три реда пред трибуната. Сойър огледа насядалите. Куентин Роу също беше там. Днес беше облечен малко по-официално, но въпреки милионите си явно не си беше купил вратовръзка. Разговаряше оживено с трима мъже в строги сиви костюми, които вероятно бяха шефовете на „Сайбърком“.
Харди сякаш прочете мислите му.
— От ляво на дясно са изпълнителният директор, финансовият директор и директорът по производството на „Сайбърком“.
— Всички останали да вървят по дяволите — подхвърли Сойър.
Харди посочи към подиума. Появи се Нейтън Гембъл, елегантен и усмихнат, и зае мястото си зад трибуната. Залата притихна моментално, сякаш Мойсей бе слязъл от планината със скрижалите. Гембъл извади предварително написано слово и го зачете доста енергично. Сойър не чу по-голямата част. Наблюдаваше Куентин Роу. Младежът не откъсваше поглед от Гембъл. Изражението му, независимо дали го осъзнаваше, или не, не беше дружелюбно. Доколкото Сойър успя да улови същността на словото, ставаше дума за пари, много пари и още повече пари, които щяха да дойдат като следствие от разширяването на пазара. След блестящия финал — Сойър не можеше да не признае, че Гембъл го бива за речи — последваха бурни аплодисменти. След това на трибуната застана Куентин Роу. Двамата се разминаха и си размениха усмивки. Сойър не бе виждал нещо по-фалшиво дори и в третокласен филм.
За разлика от Гембъл, Роу говори повече за неограничения съзидателен потенциал на обединените компании. „Трайтън“ и „Сайбърком“ заедно биха могли да дадат много на планетата. Не спомена думата пари нито веднъж, но и без това Гембъл вече бе казал всичко по въпроса. Гембъл не гледаше Роу, докато слушаше речта му, а разговаряше тихо с босовете на „Сайбърком“. Роу явно ги чуваше, защото в един момент загуби нишката на мисълта си, обърна се към тях и едва след това продължи. Аплодисментите бяха по-скоро от любезност, както прецени Сойър. Добруването на света явно бе на втори план пред всемогъщите зелени банкноти. Поне за тази аудитория.
След като хората от „Сайбърком“ казаха по няколко думи, всички си стиснаха ръцете и се снимаха така. Сойър забеляза, че Гембъл и Роу нито за миг не се доближиха един до друг. Хората от „Сайбърком“ винаги се оказваха между тях. Може би пък затова толкова се радваха на сделката? Сега помежду си имаха буферна зона.
След това всички слязоха от подиума и се смесиха с тълпата, която ги заля с въпроси. Гембъл се усмихваше, отговаряше, явно тържествуваше. Шефовете на „Сайбърком“ го следваха по петите. Роу се отдели от тях и отиде до масата със закуските. Наля си чаша чай и се оттегли в един ъгъл.
Харди отиде да слуша поученията на Гембъл, а Сойър дръпна Джаксън за ръкава и двамата се насочиха към Роу.
— Хубава реч.
Роу вдигна очи и ги видя.
— Моля? О, благодаря.
— Това е партньорът ми Рей Джаксън.
Двамата си стиснаха ръцете.
Сойър кимна към групата около Гембъл и отбеляза:
— Изглежда, обича светлината на прожекторите.
Роу отпи глътка чай и деликатно избърса устните си със салфетка.
— Строго финансовият му подход към бизнеса и ограничените познания за това, което всъщност правим, му дават възможност да произнася чудесни речи — каза той презрително.
Джаксън седна до Роу и заговори:
— На мен лично ми хареса това, което казахте за бъдещето. Децата ми по цял ден стоят пред компютъра. Истина е, че по-добрите възможности за обучение за всеки, особено за бедните, означават повече и по-добри работни места, по-малко престъпност, по-добър свят. Убеден съм в това.
— Благодаря, аз също съм убеден. — Роу погледна Сойър и се усмихна. — Партньорът ви обаче не споделя този възглед.
Сойър се обърна към него.
— Не съм казал, че съм против тези неща. Просто не искам да ми отнемат химикалката и листа хартия. Толкова. — Сойър кимна към шефовете на „Сайбърком“. — Изглежда, се разбирате с тях без проблеми.
Роу се усмихна.
— Да, така е. Е, не са кой знае колко либерално настроени, но пък и не споделят възгледите на Гембъл, според които парите са всичко на този свят. Струва ми се, че ще бъдат добър баланс, когато най-после заработим… Адвокатите ще уреждат формалностите цели два месеца, за да спечелят хонорарите си.
— От „Тайлър, Стоун“ ли? — попита Сойър.
Роу кимна.
— Да.
— И след като приключат с всичко, ще им покажете пътя?
— Попитайте Гембъл. Това е в неговия ресор. Всъщност шеф на компанията е той. Извинете ме, господа, но трябва да тръгвам.