Магия за кинжал

Обсадата на Дън Бръдлин се превърна в рутина — скучна и в същото време напрегната. Тъй като Корбин можеше да нападне всеки момент, всички се движеха въоръжени и готови за бой, но нямаха какво да правят, освен да доизлъскват оръжията, да яздят безцелно около дъна и да се забавляват с безкрайни игри на зарове. Макар че Джил се мъчеше да избягва Родри, в теснотията на лагера това се оказа невъзможно. Понякога отиваше да си вземе дажбата и го заварваше между каруците, друг път се сблъскваше с него на връщане от табуна, където ходеше да се грижи за Изгрев. При тия случайни срещи той най-често мълчеше и не се опитваше да я задържи, но от време на време тя го поглеждаше и усещаше, че се дави в синевата на неговите очи.

На седмия ден от началото на обсадата Джил имаше чувството, че ще полудее от това непрестанно очакване. Както призна пред Адерин същата вечер, просто се страхуваше.

— Тате казва, че всеки човек с капка мозък в главата се страхува преди битка. Е, това би трябвало да ме утешава. Поне имах време да свикна с проклетата ризница. Днес тренирах с Амир и тежестта вече не ми пречи.

— Много добре. Отдавна чаках да го чуя.

Джил усети по гърба си студена тръпка.

— Лодлейн е ключът към всичко — продължи Адерин. — Корбин е омагьосан толкова отдавна, че без Лодлейн няма да издържи и ще се предаде, или ще направи опит за пробив. Вече помолих Дженантар и Калондериел да ми помогнат да убием Лодлейн. Ще дойдеш ли с нас, когато тръгнем на лов за ястреба?

— Да, непременно, но как ще стигнем до него?

— Ще накарам Лодлейн да излети. Обзалагам се, че мога да го подмамя, защото го познавам много добре. — Старецът бавно се изправи. — Може и да не стане веднага, но все пак се обзалагам, че накрая ще дойде при нас.

След като Адерин се отдалечи, Джил остана до огъня и се зачуди какъв ли странен деомер ще използва, за да подмами врага си навън. Все още размишляваше над това, когато Родри пристъпи откъм сенките безшумно като елф и седна до нея. Сърцето й заподскача от неволното докосване на ръкава му.

— Кажи ми нещо. Сигурна ли си, че Невин говореше истината, когато каза, че Уирдът ми е обвързан с Уирда на цял Елдид?

— Сигурна съм. Родри, пак ли се тормозиш, че оставяш на жена да се бие вместо теб?

— Е, та кой мъж не би се тормозил? Но не ми е само до честолюбието. Непоносима е мисълта, че може да пострадаш. По-скоро бих предпочел бардовете да ме осмиват, отколкото да рискувам и малкото ти пръстче.