По заповед на президента

Младши лейтенант Карлос Гуилермо Кастило, който беше изпратен в помощ на бригадния генерал Дж. Макнаб, вдигна слушалката и каза, както се полагаше:

— Офисът на помощник-командира, на телефона младши лейтенант Кастило.

— Как се казва той? — запита онзи, който се обаждаше.

— Кой? — отговори Кастило, толкова изненадан от въпроса и начина, по който беше зададен, че почти забрави да добави: — Сър?

— Какво е името на помощник-командира? — запита онзи, който се обаждаше.

— Бригаден генерал Макнаб е помощник-командир, сър.

— Сенатор Франкенхаймер иска да говори с генерал Макнаб. Може ли да го повикате на телефона, или той също не е „на разположение в момента“?

— Мога ли да запитам за какво става въпрос, сър?

— Не, не можете. Ако той е там, младши лейтенант, дайте му слушалката.

— Един момент, моля, сър — каза Кастило.

Той отиде бърдо от бюрото си до вратата на офиса на Макнаб, почука с кокалчетата на пръстите си по касата на вратата и зачака генерал Макнаб да даде признаци за присъствието си, което той направи след трийсет секунди, като вдигна поглед от морето хартия пред себе си, за да погледне ядосано Кастило. Генерал Макнаб не обичаше да го прекъсват, когато мислеше. Беше се скрил в офиса си, като беше инструктирал Кастило, че може да го обезпокои само в един-единствен случай.

— Сър, мисля, че трябва да приемете това телефонно обаждане.

Генерал Макнаб обмисля това поне в продължение на две секунди, после посочи един от няколкото телефона на бюрото си. Това беше заповед за Кастило да вдигне слушалката, за да може да бъде част от разговора. Когато Кастило се подчини, Макнаб вдигна слушалката на другия телефон.

— Генерал Макнаб — каза той.

— Вие сте, както разбрах, помощник-командир на специалния военен център.

— Да.

— Казаха ми, че командващият не е на разположение в момента.

— Щом са ви казали така, значи това е истината.

— Изчакайте, моля, ще ви се обади сенатор Франкенхаймер — каза онзи, който се обаждаше.

Сенатор Джордж Дж. Франкенхаймер от Републиканската партия в щата Невада беше председател на Комитета по въоръжените сили в Сената. Генерал Макнаб и лейтенант Кастило чуха онзи, който се обаждаше, да казва тихо, като че ли беше закрил слушалката с ръка:

— Успях да се свържа само с помощник-командира, сенаторе.

Друг глас, също тихо, каза:

— По дяволите!

А после, след миг, вече по-високо, се чу:

— Добро утро, генерале. Тук е сенатор Франкенхаймер. Страхувам се, че не разбрах как е името ви.

— Макнаб, сенаторе.

— Как сте тази сутрин, генерале?

— Много добре, благодаря ви.

— Генерал Макнаб, запознат ли сте с корпорацията „АФК“?

— Името ми е познато, сенаторе.

— Те са, както обичат да казват, на върха на технологиите по прехвърляне на данни.

Макнаб не отговори.

— „АФК“ е съкращение от Алойзиъс Франсис Кейси — каза сенатор Франкенхаймер. — Основателят, който също така с председател на борда на директорите.

Макнаб отново нищо не каза.

— Чувате ли ме добре, генерале?