Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Кастило изви вежда.
— Правило три пък гласи да не ставаш саркастична, когато не си наясно за какво става въпрос.
Березовски се разсмя и изръкопляска. Дешамп се присъедини към него.
Светлана замълча с усилие.
Кастило погледна Милър.
— Казвай, Дик.
Милър се колебаеше.
— Подполковникът току-що използва израза „ликвидирам“ — обади се Левърет. — Предполагам, че става въпрос за онова, което си мисля.
— Това ли искаше да попиташ, Дик?
— Наред с други неща — призна Милър.
— Добре — продължи Кастило. — Онова, което Том Барлоу — не полковник Березовски, защото никой не го е виждал и чувал — иска, е да ликвидира двама от СВР. Единият, подполковник Лаврентий Тарасов, е резидентът за Парагвай и Аржентина. Другият, полковник Евгени Алексеев, работи за отдел „С“ и е дошъл, за да открие Том и Сюзън.
— Каква е връзката? — попита Левърет и след като Кастило не отговори веднага, той се досети сам. — Алексеев, Алексеева, така ли?
Кастило погледна Светлана.
— Нямаше ли едно първо правило, Карлос? — попита тя и по този начин му даде съгласието си.
Кастило погледна отново Левърет.
— Алексеев е бил женен за Сюзън.
— Дейвидсън, ти май пропусна да го споменеш — отбеляза Левърет.
Милър изви очи и поклати глава.
— Затова… — започна Березовски и спря. — Не знам как да те наричам. Господин Левърет, може би?
Левърет погледна Кастило, след това отново се обърна към Березовски.
— Виж, Том, докато реша дали наистина си свестен тип, както очевидно мисли Чарли, можеш да ме наричаш чичко Рем…
— Благодаря.
— Всички останали изглеждат луди, защо не и аз? — завърши Левърет.
— Както казвах, чичко Рем, заради тази връзка, полковник Алексеев има не само професионален, но и личен интерес да ни открие. Или ще ни върне в Русия — напълно непосилна амбиция — или ще ни ликвидира, защото в противен случай с кариерата му е свършено. Той ще бъде пример за офицер, който не е успял да предотврати бягството на съпругата си и брат й и очевидно не може да се разчита на него. — Погледна Кастило. — Карлос, тъй като Евгени Алексеев е много опитен в тези неща, а има и мотив, предлагам да го елиминираме.
— Не — отсече Кастило.
— И това ли е окончателното решение, Карлос? — попита тихо Березовски, този път по-предизвикателно.
Кастило кимна.
— Да, Том.
— Дмитрий! — предупреди го Светлана.
— Трябва да ти кажа, Карлос — продължи Березовски, — че имам няколко възможности. Едната е да се усмихвам и да се съгласявам, след това да се преструвам на изненадан, когато науча, че Евгени не е вече сред нас. Степан — по-едрият от двамата, които Александър е изпратил да ни пазят със Сюзън — едно време работеше за мен. Ще елиминира Евгени Алексеев със същия ентусиазъм, с който комендант Дъфи ще ликвидира Лаврентий Тарасов.
— Моля те, Том, не го прави — въздъхна Кастило.
Березовски не му обърна внимание.
— Втората ми възможност — продължи той — е да се опитам да те убедя, че да елиминираме Евгени, е най-важната ни задача. Ако не успея, ще се обърна към теб като брат на Светлана и ще изтъкна, че този изключително опасен мъж е решил да убие жената, която и двамата обичаме, а също съпругата и детето ми.
— Да не би да си мислиш, че не го знам? — попита Чарли.
— Дмитрий — обади се със спокоен глас Светлана, — жената, която и двамата обичате, е напълно в състояние да се грижи за себе си. Престани да се отнасяш към Карлос така, сякаш е в този занаят от вчера. Той има причини…
— Може ли да продължа? — прекъсна я Березовски.
Тя се намръщи, но не каза нищо повече.
— Сигурен съм, че Карлос ще се съгласи, че само един може да командва, затова приемам преценката и решенията му.
Кастило го наблюдава дълго, след това кимна.
— Благодаря ти.
Березовски погледна Левърет.
— Както ти така цветисто се изрази, чичко Рем: „Всички останали изглеждат луди, защо не и аз.“
— Много си мил, Том — отбеляза Левърет. — Само че чичко Рем ще гласува за ликвидирането на онзи пич, ако имаме такава възможност.
— И аз съм за — обади се Дешамп. — Шефче, ако не се оправим с него още сега, рано или късно той ще ни намери и ще ни захапе злобно отзад.
— Не съм казал, че ще го оставя да си живее спокойно. Просто не искам да го убиваме — заяви Кастило. — След като всички се провъзгласихте за луди, на никой ли, освен на мен, не му хрумна, че врагът, когото познавате, е по-малко опасен от непознатия?
— Това пък какво ще рече?
— Ще рече, че ако видим сметката на Евгени…
„Господи, говоря за съпруга на любовницата си.“
„Много странно чувство, да не говорим, че съм на много опасен терен.“