Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Съвсем не — усмихва се тя. — Не сте ли чували как ме описват вашите приятели Бодли и Ашуел? Сериозна до смърт — внезапно тя се отпуска назад на стола, главата й клюмва уморено.
Хенри я наблюдава, смутен и очарован, как диша тежко, а гърдите й се надигат над корсета — малки издутини, очертани под меката тъкан.
— Г-госпожо Фокс? — заеква той. — Добре ли сте?
Когато доктор Кърлоу се появява в кабинета на Уилям Ракъм, той е приет учтиво, но без излишно страхопочитание. Това потвърждава за него промените, които вече е отбелязал в домакинството на Ракъмови (които се отнасят и до мястото, което той заема в него) по време на последните си визити. Сложен е край на разговорите в удобните кресла, никой вече не му предлага пури, никой не му засвидетелства уважение. Днес доктор Кърлоу има чувството, че е повикан по-скоро в качеството си на разносвач на лекарства, вместо да бъде поканен като виден учен по въпросите за слабостите на духа.
— Тя сигурно вече спи — казва той.
— Чудесно — отвръща Ракъм. — Надявам се да ме извините, че не бих искал да обсъждаме подробности около последния рецидив на болестта на жена ми. Ако изобщо става дума за рецидив.
— Както желаете.
„Извинете ме също така, продължава на ум Уилям, ако ви отпратя, преди отново да намекнете, че Агнес трябва да бъде изпратена в приют за душевноболни. Аз съм богат човек и мога да се справя с всичко между стените на собствения си дом. Ако Агнес полудее и има нужда от болногледачки, ще назнача болногледачки. Ако някой ден загуби ума си дотам, че ще трябват санитари да я удържат, мога да си позволя да назнача и санитари. Аз съм надраснал проявите на съжаление от себеподобните си, докторе; не се самозабравяйте“.
После уведомява доктора, че от днес нататък визитите му вече няма да бъдат ежеседмични, а ежемесечни, благодари му и го предава на грижите на Лети. Остава с впечатлението, че е забелязал чувство на унижение, изписано по лицето на излизащия лекар — но впечатлението му е погрешно; хора като доктор Кърлоу са свикнали да виждат важността на собствената си личност отразена като в огледало по толкова много човешки лица, че ако едно от тези огледала внезапно представи недотам ласкателно отражение, те незабавно се обръщат към друго. Следващият пациент, при когото трябва да отиде докторът, е една стара дама, която го боготвори; той ще се погледне в огледалото на Ракъмови някой друг път, когато светлината е по-различна. Агнес Ракъм е обречена; достатъчно е да чака търпеливо.
След като успява да се отърве от Кърлоу, Уилям се замисля дали да не провери дали жена му спи спокойно, но се отказва, защото знае, че тя мрази той да влиза в спалнята й. Въпреки това той се надява тя да се чувства по-добре, и дори си представя умиротвореното й лице.
Колкото и да е странно, откакто познава Шугър, му е много по-лесно да мисли за Агнес с далеч по-голяма нежност и търпимост, отколкото преди; за него тя вече не е тежко бреме, а по-скоро някакъв вид предизвикателство. Също както ръководенето на парфюмериите „Ракъм“, което на времето му се струваше досадно и непосилно, благодарение на куража, който му даде Шугър, сега за него е вълнуващо приключение. Така и победата над болестта на Агнес се превръща за него в доказателство за собствените му сили. Той знае какво обича малката му женица; ще й осигурява всичко, каквото пожелае. Знае и какво ненавижда — и ще се постарае то да й бъде спестено.
Спокоен и уверен, Уилям се заема отново с работата си — да изчисли точно каква сума ще бъде необходима, за да спаси Шугър от опасностите, на които я излага пребиваването в сегашния й дом.
Две седмици по-късно можем да видим как Уилям Ракъм прави последен оглед на къщата, в която възнамерява от днес нататък да прекарва колкото е възможно повече време, стига претовареното му ежедневие да го позволява. Вече си е тръгнал и последният от работниците, които той бе наел, за да поставят мебелите по местата им; Уилям може спокойно да се наслади на цялостния ефект, и да прецени дали това очарователно жилище в Прайъри Клоуз, Мерилебоун, наистина оправдава малкото състояние, което е похарчил за него.
Той се озърта в антрето, прережда припряно един букет червени рози в кристална ваза, скъсява няколко стъбла, за да постигне желаното съвършенство. Не е обръщал такова внимание на естетически подробности от годините, прекарани в Кеймбридж, когато се изживяваше като денди. Шугър събужда… Е, честно казано, тя събужда всичко в него. Тези елегантни стаи са подходящи за нея — като кутия за скъпоценности, в която се крие съкровище.