Целта на Борн

Аркадин и Мойра бяха плувнали в пот, когато се върнаха при масата. Той поръча бири за тях и още едно кафе за Мойра. Независимо какво можеше да се случи утре, на него явно му беше приятно да е с двете жени тази нощ.

— Мойра — попита Сорая, — познат ли ти е Близкият изток, или опитът ти се отнася главно за двете Америки?

— Моите територии са Мексико, Колумбия, Боливия и до известна степен Бразилия.

— И работиш сама, така ли?

— Имам фирма, но в момента изпълнявам конкретна поръчка на Беренгария Морено. — Мойра повдигна брадичка. — А ти?

— Имам собствена компания, макар че един конгломерат се опитва да ме принуди да му я продам.

— Многонационален ли?

— Чисто американски.

Мойра кимна.

— Каза, че се занимаваш с внос и износ, нали?

Сорая разбърка малко захар в кафето си.

— Точно така.

— Може би ще можеш да се възползваш от опита ми срещу онези, които се опитват да те накарат насила да продадеш фирмата си.

— Не, благодаря. — Сорая отпи от кафето и остави чашата в чинийката. — Имам свои хора, на чиято подкрепа мога да разчитам.

— Как се нарича мисълта в главата на жена? — попита навелият се над тях Аркадин. — Турист! — сам си отговори той и така се разсмя, че за малко да се задави от бирата. После, като видя сериозните им физиономии, добави: — Мамка му, я по-весело, дами, дошли сме тук да се забавляваме, а не да говорим за бизнес.

Мойра го изгледа за момент.

— Какво се получава от кръстоска между руснак и виетнамка? Крадец на коли, който не може да шофира.

Сорая се засмя.

— Е, това наистина ме развесели.

Аркадин се усмихна.

— Знаеш ли още някоя такава?

— Чакай да помисля. — Мойра забарабани с пръсти по масата. — Какво ще кажете за това? Двама руснаци и един мексиканец в една кола. Кой кара? Полицията.

Аркадин се засмя и се закани с пръст на Мойра.

— Откъде си научила тези вицове?

— В затвора — отвърна Мойра. — Роберто Корелос обича да разказва вицове за руснаци.

— Време е да преминем на текила — каза Аркадин и вдигна ръка да повика келнер. — Донеси една бутилка — каза той на приближилата се млада келнерка. — Нещо хубаво — „Репосадо“ или „Анехо“27.

Вместо друга мексиканска мелодия от мюзикбокса прозвуча „Двадесет и четири часа от Тулса“. Гласът на Джийн Питни се извиси над смеха и виковете на пияните клиенти. Обаче наближаваше утрото и с него и смяна на клиентелата. Когато нощните птици започнаха бавно да напускат заведението, вътре влязоха хора от нощните смени с главоболие и натежали крака. Не бяха много, защото повечето от тях се бяха помъкнали направо към къщи, за да се хвърлят в леглото, без дори да си свалят дрехите.