Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Не е оскърбление. Ако баща ти беше жив…
Това беше най-лошото, което можеше да каже. Семейната гордост на Ейми избликна:
— Осмеляваш се да изричаш името му пред мен! Баща ми щеше да те нашиба с камшик дори само задето си помисляш подобно нещо. Щеше да те убие, задето ми казваш подобно нещо.
— Нямаше и с пръст да ме докосне! — заяви Робърт. — Нямаше да посмее.
— Той каза, че си надут самохвалко и че струвам колкото десет такива като теб — изсъска му тя. — И беше прав. Ти си надут самохвалко, а аз струвам колкото десетима като теб. И миналата нощ наистина каза, че ме обичаш: ти си лъжец.
Почти не я виждаше заради мъглата, която се надигна пред очите му заедно със заслепяващия гняв. Напрегнатият му глас излизаше накъсано, сякаш изтръгван насила от него:
— Ейми, никой мъж на света, оскърбил ме така, както го стори ти, не би оживял.
— Съпруже, кълна ти се, че хиляди ще те нарекат с по-лоши думи. Ще те наричат неин слуга, нейна играчка, дребен жребец от долно потекло, когото тя язди просто от похот.
— Ще ме нарекат крал на Англия! — изкрещя той.
Тя рязко се извъртя и го улови за яката на ленената риза, която му беше закърпила така внимателно, и в яростта си го разтърси.
— Никога! Ще трябва да ме убиеш, преди тя да може да те има.
Той отскубна ръцете й от врата си и грубо я отхвърли от себе си, обратно на стола.
— Ейми, никога няма да ти простя за това, ще ме превърнеш от свой съпруг и любим в твой враг.
Тя вдигна поглед към него, събра слюнка в устата си и го заплю. Изведнъж, заслепен от ярост, той се втурна към нея, но тя вдигна в миг малкото си краче и го ритна, принуждавайки го да отстъпи назад.
— Знам това! — изкрещя му тя. — Какъв си глупак! Но какво значение има омразата ти, какво променя, когато лягаш като някаква свиня с нея, а после лягаш с мен, и казваш: „Обичам те“ и на двете ни?
— Никога не съм го казвал! — изкрещя той, напълно извън себе си от гняв.
Зад него, лейди Робсарт отвори широко вратата и застана мълчаливо, загледана в двамата.
— Вървете си! — изкрещя Ейми.
— Не, влезте — каза Робърт бързо, като се извърна от Ейми, попи слюнката по ризата си и дръпна яката си, която тя беше извила. — За бога, влезте. Лейди Робсарт, Ейми е разстроена, помогнете й да се прибере в стаята си. Аз ще преспя в стаята за гости и ще си тръгна утре на разсъмване.
— Не! — изпищя Ейми. — Ще дойдеш при мен, Робърт. Знаеш, че ще го сториш. Твоята похот, твоята мръсна похот, ще те събуди, и ти ще ме пожелаеш отново, и ще кажеш: „Обичам те. Обичам те“. Лъжец такъв. Проклет, проклет лъжец.
— Отведете я, за бога, преди да я убия — каза той на лейди Робсарт, шмугна се покрай нея и излезе от стаята, избягвайки ръцете на Ейми с извити пръсти, които посягаха да го сграбчат.
— Ще дойдеш при мен, или ще те убия — изпищя тя.
Робърт хукна нагоре по тесните дървени стълби, и се махна от съпругата си, преди тя да може да посрами и двама им с още постъпки или думи.
На сутринта Ейми беше твърде зле, за да го види. Лейди Робсарт, с глас, студен като лед, разказа за нощ, изпълнена с истеричен плач, и му каза, че Ейми станала в ранните часове на утринта, паднала на колене и се молела на Бог да я освободи от страданието, каквото представлявал животът й.
Свитата на Робърт чакаше отвън.
— Предполагам, ще узнаете за какво е всичко това — каза той кратко.
— Да — отвърна лейди Робсарт. — Предполагам.
— Разчитам на дискретността ви — каза той. — Кралицата ще бъде изключително оскърбена от каквито и да било клюки.
Очите й се стрелнаха към лицето му.
— Тогава не бива да дава на сплетниците такъв богат материал — каза тя рязко.
— Ейми трябва да прояви разум — каза той. — Трябва да се съгласи на развод. Не искам да я принуждавам. Не искам да я изпращам против волята й в манастир извън страната. Искам честно споразумение и добро уреждане на нещата за нея. Но тя трябва да се съгласи.
Видя потреса, изписал се на лицето й при неговата искреност.
— Ще си струва труда — каза той с копринен глас. — Ще остана ваш приятел, ако склоните да я посъветвате кое е в неин най-добър интерес. Говорих с вашия зет, Джон Апълярд, и той е съгласен с мен.