Идеалната половинка

Докато вървеше към колата, видя, че има над десетина нови пропуснати обаждания, но нито едно от човека, с когото искаше да разговаря. Махна от предното стъкло квитанцията за глоба за неправилно паркиране и подкара към магистрала «Айк». Когато се качи на магистралата, стомахът му вече се бе свил на топка. Повтаряше си, че тя, рано или късно, ще се прибере у дома, и че изчезването й не е повод за притеснение. Но нищо не можеше да разсее усещането, че всяка изминала минута е фатална. Любимата му страдаше заради него — заради глупостта му — и това беше непоносимо.

На междущатската магистрала «Ист Уест» попадна в задръстване и пристигна пред дома на Кейлбоу в един и петнайсет. Огледа паркираните на алеята коли за грозното зелено чудовище, което Анабел наричаше кола, но никъде не го видя. Може би е дошла с някой друг. Но когато натисна входния звънец, не можа да се отърси от обзелото го мрачно предчувствие.

Вратата се отвори рязко и той се втренчи надолу към Пипи Тъкър. Къси руси опашчици стърчаха от двете страни на главата й, а към гърдите си бе притиснала цял зоопарк от плюшени животни.

— Пуинц! Днес не ходих на детска градина, защото тръбите за водата се спукаха.

— Така ли? Ъ… Анабел тук ли е?

— Аз си играя с плюшените зверчета на Хана. Тя е на училище. Там тръбите не са спукани. Може ли да видя фона ти?

— Пип? — Леля й се появи в коридора. Беше облечена с черен панталон и тъмновиолетово поло, украсено с гирлянда от сини и жълти цветя. Изгледа недоумяващо размъкнатите дрехи на Хийт през очилата си за четене. — Надявам се полицията да хване този, който те е подредил така.

Пипи подскачаше щастливо.

— Пуинц е тук!

— Виждам. — Фийби сложи ръка върху рамото на детето, без да откъсва подозрителния си поглед от агента. — Дошъл си чак дотук, за да злорадстваш, така ли? Жалко, че не съм толкова великодушна, за да те поздравя за новия ти клиент.

Хийт се промъкна покрай нея в преддверието.

— Анабел тук ли е?

Собственичката на «Старс» свали очилата си.

— Хайде, започвай! Изреди всичките си планове да ме разориш.

— Не виждам колата й.

Котешките й очи се присвиха още по-подозрително.

— Говорил си с Дийн, нали?

— Да. Но той не знае къде е Анабел. — Нямаше смисъл да си губи времето да разпитва Фийби, затова се насочи към дневната — просторно помещение в провинциален стил, с открити греди и тавански полуетаж. Читателският клуб се бе събрал в уютното ъгълче отдолу. Присъстваха всички, с изключение на любимата му. Дори и семпло облечени, с книжни гирлянди около шиите, жените представляваха доста заплашителна групичка. Докато прекосяваше стаята, очите им го пронизваха като свредели. — Къде е тя? И не ми казвайте, че не знаете.

Моли, която седеше със скръстени крака, стана.

— Знаем, но ни помолиха да си държим устите затворени. Анабел иска да остане известно време сама.

Гуен го изгледа над огромния си корем. Заприлича му на враждебен Буда.