Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Избор на оръжие
Избор на оръжие - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Избор на оръжие

Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:

Солиден клиент (Из доклада на оперативно-следствената служба) На 29 юли в 14,30 ч. обектът Ермолаев-Бурбона излезе от централата си с джип „Лендроувър“, придружен от четирима бодигардове в две ескортиращи коли. В 14,45 ч. пристигна пред сградата на Народната банка, след което се качи на втория етаж и влезе в приемната на генералния директор Дорофеев. Заповед от Атланта (Из подслушване със специални средства) — При вас са постъпили по сметка на Никитин 124 милиона от Дойчебанк. Прехвърлете ги на мое име! — Не мога да го направя без писменото му разпореждане. — Предайте му, че това е заповед от Атланта! — Ами ако все пак откаже? — Във ваш интерес е да го убедите. — Вие май ме заплашвате. — Аз никога не заплашвам. Аз действам. Кървава разправа („Московский комсомолец“) В престрелката има десет убити и двама ранени. Ликвидиран е най-големият престъпен бос в Русия Ермолаев-Бурбона. Кой е следващият?
1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 160
Перейти на страницу:

— Как е успял да се свърже толкова бързо с Претория? — попита Турецки.

— По Интернет. При това информацията веднага се разпечатва на принтера, без да се записва нито на дискета, нито на твърдия диск. Така че в паметта на компютъра не остават никакви следи от тези разговори. Според вас какво значи всичко това?

— Че шефът ви е или изключително смел човек, или е просто кръгъл глупак.

Пономарьов поклати глава.

— Не. Само не и глупак. Всичко друго, но не и глупак.

— Добре, сега ще проверим. Искате ли да присъствате на разговора ми с него?

Пономарьов се позамисли, след което решително отказа.

— Помолихте ме да счупя яйце и аз го счупих. А дали ще правите омлет или нещо друго — това си е ваша лична работа…

Служителят в приемната на Дорофеев посрещна Турецки така, сякаш го виждаше за пръв път. Дори има наглостта да го попита за името, макар че досега се бяха виждали най-малко шест-седем пъти.

— Зле си с паметта, синко. Не ти ли е малко рано за склероза? — попита Саша. — Името ми е Турецки. Александър Борисович. Старши следовател от Главна прокуратура на Русия. Съветвам те да го запомниш. Всичко се случва. Току-виж някога ти потрябва.

— Имате ли уговорена среща с господин Дорофеев?

— Не.

— Боя се, че той няма да може да ви приеме. Днес графикът му е претоварен.

— Все пак го попитай — препоръча му Турецки. — Кой знае защо имам чувството, че ще ми отдели една-две минути от скъпоценното си време.

Младежът сви рамене, демонстрирайки, че възпитанието не му позволява да влиза в пререкания при подобно нахалство и изчезна зад високата полирана дъбова врата на кабинета. След секунди излезе:

— Господин Дорофеев ви очаква.

— Видя ли, а ти казваше, че нямало да ме приеме…

При появата на Турецки генералният директор на Народната банка дори не се понадигна от мястото си, нито пък подаде ръка да се здрависа, само се облегна назад в резбованото си кресло и с жест го покани да седне.

— Вчера преведох останалата сума по сметката на „Глория“ и уведомих директора й за прекратяването на взаимоотношенията ни. Агенцията има ли някакви претенции към Народната банка?

— Абсолютно никакви — отговори Турецки.

— В такъв случай каква е причината за вашето посещение? И за настойчивостта, с която сте поискали да се срещнем? Разполагам само с четири минути.

— Можете да прекъснете нашия разговор в момента, когато ви се стори, че той е излишен. И аз няма да възразя.

— Слушам ви.

— Получили сте заповед от отдела за международно-правни отношения на московския градски съд да блокирате влога на Никитин във вашата банка.

— Откъде ви е известно това?

— Вчера при мен идва бившата съпруга на Никитин от Санкт Петербург и ми разказа за посещението на някакъв служител на съда и за разговора му с дъщеря й. От съда потвърдиха, че са ви изпратили такава писмена заповед.

— Да. И аз съм задължен да я изпълня. Такъв е законът.

— Известно ми е, че лично вие сте настояли за издаването на тази заповед.

— Дори няма да ви питам как сте го узнали. Вече съм наясно, че имате доста обширни канали за информация. Всъщност не съм съвсем сигурен, че те винаги са законни. Да, така е. Смятате, че съм постъпил неправилно, така ли?

— Напротив. Не само смятам постъпката ви за правилна, а дори и за високоморална. Макар че у някои особено ревностни защитници на морала биха могли да възникнат известни съмнения по този повод. Аз обаче нямам такива.

— Радвам се, че одобрявате действията ми. Какъв е тогава проблемът?

— Иска ми се да разбера защо сте го направили. С други думи, дали сте човек с рядко срещана, дори бих казал — с изключителна смелост, или пък изобщо не разбирате характера на създалата се ситуация.

— А каква е тя според вас?

— Веднага щом човекът, представящ се за Никитин, узнае, че сметката му е блокирана, аз не бих дал за живота ви дори една копейка от старите — с които навремето си купувахме кибрит. Разбирам, че семейството ви вече не е в Ларнака, а на друго, по-сигурно място. Но сега вече става въпрос не за вашето семейство, а за живота ви. Нищо чудно не просто да бъдете убит, а преди това да бъдете подложен на изтезания, с което да ви заставят да деблокирате сметката.

1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)