Танц със сенки [bg]

По някаква причина всички дървета растяха от горе на долу. И тревата растеше от горе на долу. И слънцето печеше отдолу нагоре. Елфите вървяха по земята, която се оказа горе, над главата му.

Дълго време не можеше да разбере какво става. Не можеше да разбере дотогава, докато не забеляза, че кръвта, бавно капеща от разцепената му буза, се стичаше по челото, а не по брадичката му, а след това се откъсваше и падаше на земята, надвиснала над главата му.

Всичко се оказа много просто — той висеше на дърво, висеше с главата надолу, а въжето, преметнато през дебел клон, здраво беше стегнало краката му. Колко ли дълго продължаваше това? Час? Ден?

В гората се стъмни, настъпи нощ и някъде долу през тъмните корони на дърветата се появиха звезди. Никой не го пазеше. И защо ли? От елфийското въже не можеш да се измъкнеш толкова лесно, а и колко може да пробяга изтощен човек в непозната гора?

Джок отново припадна, опитвайки се да преодолее болката. Тихо шумолене на трева го събуди и отваряйки очи, видя под себе си тъмен женски силует.

„Елфийка!“ — мярна се в главата на Джок.

Жената мълчеше, мълчеше и той. Беше му все едно, отдавна беше свикнал с факта, че мнозина идваха да го гледат. Нека гледа. Жената се засмя и той трепна.

— Коя… сте вие?

Думите му се отдаваха трудно, отдавна с никого не беше говорил. През повечето време просто крещеше от болка.

— Бедният Джок — въздъхна жената.

— Лиа? Това… наистина ли си ти? — изстена той, не вярвайки на ушите си.

— Лиа? Е, можеш и така да ме наричаш — каза тя, излизайки от сенките на лунната светлина.

Беше също толкова красива, колкото и в градината през онзи злополучен ден, когато загина елфийският принц. Руси коси, сини очи, скулесто лице, пухкави устни. Лиа. Неговата Лиа. Същата, която го предаде.

— Но… как?

Как може едно момиче да се окаже толкова далеч от дома, в сърцето на страната на елфите?

— Слугите на Господаря могат много повече.

— Господарят? Аз съм невинен! Не бих могъл да го направя, не и аз!

— Знам — усмихна се тя.

— Знаеш? Но защо тогава мълча? Трябва да кажеш на елфите, трябва да им обясниш…

— Късно е. Сега тъмните не искат да слушат никого, сега жадуват за отмъщение. Ще разберат дали наистина си виновен чак след няколко месеца. А за съжаление ти нямаш това време. Елфите са решили да направят изключение от вековните си закони — утре те чака Зеленият лист.

Джок се загърчи на въжето, заклати се като махало и изхлипа от ужас. Той не искаше да умре… така.

— Имаш избор, глупчо Джок — Лиа се приближи плътно до него и той усети аромата на парфюма й. — Или елфите публично ще те екзекутират, или…

— Или? — като ехо откликна Джок.

— … или ще станеш верен слуга на Господаря.