Време на мъчения [bg]

— И сега какво? — попита Паркър.

Хенкел го осведоми за пристигането на допълнителна огнева мощ в лицето на полицията и бронираните автомобили. Щеше да повика и националната гвардия, ако смяташе, че ще помогнат. Адски му беше писнало и кръвта му бе кипнала: единственият мотел в града гореше, повечето хора, с които стоеше в една стая, бяха участвали в престрелка на негова територия, Отрезът изнасилваше жени и правеше бог знае какво с така получените бебета, а собствената му приятелка току-що се бе опитала да го убие. Не виждаше как може да стане по-зле. Паркър намери начин.

— Какво ще направят в Отреза, когато видят всичкото това въоръжение?

— Ще се бият — отвърна Хенкел.

— Там има жени и деца.

— Някои от тях също ще се бият.

— Ще настане кървава баня.

Не това искаше да чуе Хенкел, но знаеше, че Паркър има право. Толкова много искаше да се разправи с Отреза веднъж завинаги, че не беше обмислил всички последствия.

— Каква е алтернативата? — попита той.

— Задръж полицията и бронираните автомобили, а ние ще се върнем в Отреза. Може да се разберем с Оберон. Той няма да иска да види как хората му измират.

— Той и хората му са изправени пред федерални обвинения в отвличане — възрази Хенкел, — а ако намерим доказателства и за друго, може и глави да падат.

— Не и в този щат.

Западна Вирджиния беше отменила смъртното наказание през 1965 г., а последните федерални процеси през 2007 г. бяха довели до замяна на смъртното наказание съответно с доживотен затвор без право на помилване или трийсет и пет години. С добри адвокати всеки от Отреза, обвинен в най-тежко престъпление, почти със сигурност щеше да избегне смъртоностната инжекция. Това беше инструмент за пазарлък.