Алената кампания [bg]

— Къде е синът ми? — попита инспекторът.

— Не зная.

— Какво се случи с него?

— Продадохме го.

Адамат се олюля.

— Продали сте го? Какво означава това?

— Търговци на роби.

— В Адопещ няма търговци на роби!

Отвратителен кикот се надигна в гърлото на Ветас, но секна, щом Бо направи крачка напред.

— Кезиански контрабандисти — продължи лордът с тих глас. — Отвличаха барутни магове под носа на Тамас и ги пращаха в Кез.

— Синът ми не е барутен маг — каза Адамат.

Ветас примигна насреща му. Погледът му, някога змийски и безчувствен, сега изглеждаше просто… празен. Това беше единственият начин да се опише. Когато поглеждаше към Привилегирования, в очите на лорда изникваше страх, но извън това — нищо.

— Защо сте го продали на кезианците?

— Моят Привилегирован каза, че синът ти е барутен маг.

Адамат започна да крачи напред-назад. Йосип беше Отличник? Това му се струваше невъзможно.

— Кога се случи това?

— Преди седмица.

— Дали вече са го извели от страната? — Инспекторът почувства стягане в гърдите заради нарастващата паника. Контрабандисти на хора, особено на барутни магове, щяха да изнесат товара си колкото е възможно по-бързо от страната. Най-вероятно Йосип вече се намираше зад граница, отвъд досега на Адамат.

— Предполагам — каза Ветас.

— За какво са им на кезианците барутни магове? — попита инспекторът. — Те просто ги искат мъртви. Нямат нужда от контрабандисти. Те използват наемни убийци.

— Експерименти — каза Ветас.

— Какво искаш да кажеш?

— Не зная. Просто предполагам.

— Къде да ги търся?

За момент Ветас отмести поглед. Адамат заплашително пристъпи напред, но в очите на лорда нямаше страх. Не и докато Бо не започна да потрива палец и показалец.

— В една кръчма близо до брега — каза Ветас и погледна към улея с течаща вода.

Кръчма значи. Вероятно на не повече от половин миля от тази фабрика.

— Кажи ми всичко — каза Адамат.

Той разпитва Ветас още половин час, за да се сдобие със сведения за свръзките, местата, на които да ги търси, и паролите. Трябваше да е изчерпателен. В едно цивилизовано като Адопещ място търговците на роби щяха да действат изключително внимателно и да са взели множество предпазни мерки.

Инспекторът приключи с въпросите си и незабавно се отправи към вратата. Нямаше търпение да се махне от Ветас. Този човек го отвращаваше. Беше взел жената и децата на Адамат за заложници и ги беше подложил на невъобразими преживявания. Беше заговорничил срещу Адро и имаше вземане-даване с отрепки от най-ниските слоеве на обществото.

Бо се затича да го догони, докато се изкачваше по стълбите към приземния етаж.

— Не го попитахте нищо друго — рече Привилегированият.

— Друго не ми трябва да знам.

— Ами Кларемон? Не ви ли интересуват плановете му за Адро?

Адамат спря и се обърна към магьосника.

— По-късно. Най-напред трябва да върна сина си.