Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Смърт в сенките [bg]
Смърт в сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смърт в сенките [bg]

Электронная книга - «Смърт в сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Криминалистиката няма такъв случай в аналите си — сериен убиец е избрал за своя плячка писателите на криминални романи. Полицията и профайлърите са безсилни — тези престъпления разрушават стандартните представи за мотивите и начина на действие на серийните убийци. Нещо повече — писателите загиват по начин, който копира дословно смъртта на жертвите в собствените им романи. Единствено доктор Фиона Камерън, специалист по психологическо профилиране, е склонна да повярва в съществуването на този убиец, в чието съзнание се размиват границите между фантазия и действителност. За нея залавянето му е въпрос на живот и смърт — защото мъжът, когото обича, е известен автор на криминални романи — и една от жертвите в списъка на убиеца. Трима писатели са произнесли собствените си присъди и сами са описали жестоката си смърт. Фиона Камерън навлиза в света на сенките, за да свали маската на един фантом и да се изправи срещу него в последна схватка сред мрачната пустош на шотландските планини.
„Вал Макдърмид е прекалено добра писателка, за да работи само на едно ниво. «Смърт в сенките» изследва криминалната литература и отговорността, която творецът носи за своето произведение.“ Таймс
„Романите на Вал Макдърмид рушат стандартите на жанра. Безукорен сюжет и осезаема атмосфера — надали някой може да надмине «Смърт в сенките».“ Сънди Експрес
1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 201
Перейти на страницу:

Редфорд се облегна на стола си и опря върховете на пръстите си един в друг с маниера на снизходително настроен учен.

— Знаех, че тя има вила в Дорсет — поде той със замах.

— Как разбрахте? — парира веднага Дювал. Нямаше намерение да го остави да се наслаждава на разказа си.

— Миналата година в списание „Хелоу!“ излезе голям материал за вилата. Имаше външни и вътрешни снимки. В статията пишеше, че вилата се намира на седем мили от Лайм Риджис. Не беше толкова трудно за намиране. Успях да открия вилата и започнах да съставям план. Проверих точно каква е програмата й…

— Как успяхте? — попита Дювал.

— Публикувана е в уебсайта й. Цитирани са всички нейни публични изяви. Знаех, че обикновено отива в Дорсет за уикенда, и тъй като бях прочел програмата й в Лондон, можех да преценя кога горе-долу би трябвало да се върне. Трябва ли постоянно да ме прекъсвате? — попита той капризно.

— Предполагах, че въпросите ми ще ви зарадват — отвърна спокойно Дювал. — Твърдите, че искате да ви повярвам. Трябва да сте ми благодарен, че се опитвам да потвърдя вашата версия с всички тези подробности.

Очите му проблеснаха гневно.

— Имате се за много умна, така ли? Но няма да се справите с мен. Аз ги убих и ще ви се наложи да повдигнете срещу мен обвинение в убийството на Джорджия Лестър.

— Или във възпрепятстване на правосъдието, господин Редфорд. И, така, вие започнахте да следите Джорджия. Ама че жалко занимание е това. Как успяхте да я отвлечете?

Един час по-късно Сара Дювал излезе от стаята за разпити. Чувстваше се уморена и ядосана. Въпреки че непрекъснато го обсипваше с въпроси, не успя да изтръгне от него нито един факт, който да не е бил публикуван някъде или да не може да е бил измъкнат при внимателен прочит на съответния текст в романа на Джорджия Лестър. Тя влезе в съседното помещение, където седеше следователят от Дорсет с бележник на коленете.

— Какво ще кажете? — попита тя.

Той вдигна очи от бележника и направи гримаса.

— Мисля, че ви трябва малко по-конкретна основа на търсенето — факти, които никога не са били обществено достояние. Нищо от това, което Редфорд каза дотук, не може да затрудни един опитен адвокат. Той иска да се погрее на славата си в съда, но не иска да бъде осъден — така поне мисля аз. И е убеден, че е по-умен от вас.

Тя се облегна на стената и скръсти ръце пред гърдите си.

— И точно това може да се окаже слабото му място. Когато прочетох онази листовка, ми направи впечатление приликата в стила между нея и онези анонимни писма, които са получавали някои от писателите. Струва ми се, че ако намеря достатъчно добър експерт, мога да докажа, че той е авторът на писмата — независимо от това дали ще открием оригиналите в компютъра му или не. Ако пък успеем да свържем писмата с убийствата, това би било нашият шанс. Но ще ни е много трудно да закрепим обвинението.

— Наистина ли мислите, че той е убиецът?

Дювал се отблъсна от стената и пристъпи към огледалото. Редфорд гледаше към тях, като че ли можеше да ги види. На лицето му бе изписана самодоволна усмивка.

— Постоянно си задавам този въпрос.

Колегата й почука с химикалката върху бележника си.

— Знаете ли, като прочетох тази листовка, си казах, че той сигурно е готов на всичко, само и само някой да издаде книгите му.

Дювал въздъхна. Същото предположение тормозеше и нея.

— Мислите ли, че би стигнал до убийство?

— Мисля, че със сигурност би признал, че е извършил убийство. — Той поклати глава. — Едно ще ви кажа, госпожо главен инспектор. Няма да се натискам да ви отнема този случай.

Фиона откри Кит в дневната, легнал на дивана. На пода до него имаше бутилка червено вино, от което бе останало много малко. Още малко вино имаше и на дъното на чашата, която крепеше на гърдите си. По телевизията се въртеше австралийски сапунен сериал. Очите му бяха насочени към екрана, но Фиона бе убедена, че той не следи действието.

— Ще донеса още една бутилка — каза тя.

1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 201
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)