Пламъци в рая

Още преди да се изправи, тя започна да опипва земята за чантата си. Дългата каишка бе преметната на рамото й, когато джипът се удари в дървото, но тя си спомни, че чантата отлетя заедно с нея. Намери я след трийсет секунди, капакът още беше затворен благодарение на парченцето велкро. Корди я отвори и извади револвера и фенерчето. С пулсираща от вероятно леко сътресение глава, тя се надигна зад джипа с протегнати ръце, в които стискаше оръжието и фенерчето.

Джипът беше празен. Тя прекрачи острите клони и тръгна към шофьорската врата. Фаровете още озаряваха дъжда, но нямаше и следа от странните създания. Нищо не помръдваше в храстите. Корди заобиколи пред джипа, като въртеше фенерчето наляво-надясно. Отпред нямаше никого. Дъждът се сипеше от листата на растенията в тъмното.

Някакъв тих звук вляво я накара да приклекне и да изравни дулото на пистолета с лъча светлина. Пак се чу – стон. Корди наклони надолу фенерчето и видя един бос мъжки крак да се подава от цветна леха. Близо до стъпалото му имаше малки табелки с надписи, които тя успяваше да прочете дори отдалече: „хибискус“, „лантана“ и „папрат Хапу’у“. Мъжът изстена отново. Тя завъртя фенерчето назад, за да се увери, че никой, човек или демон, не стои зад нея, и тръгна към човека на земята.

Беше Пол Кукали. Ризата му беше разкъсана, а панталоните раздрани на ивици от дълги нокти. Лявата страна на лицето му беше разранена и насинена, а едното око не се виждаше от лилав оток. Лявата му ръка очевидно беше счупена на две места, а от дясната липсваше един пръст. Имаше дълбоки рани по гърдите и бедрата, а десният му глезен изглеждаше странно, беше някак твърде изкривен.

— Господи! – прошепна Корди. – Добре са те подредили. – Никога не бе харесвала особено този човек и по тази причина не му се доверяваше напълно, но не искаше да го вижда в такова състояние.

Кураторът изстена отново. Корди се наведе и сложи ръка на голите му гърди. Въпреки раните дишането му беше силно и чисто, а сърцето биеше ритмично.

— Пол – прошепна тя, – къде е Нел? Къде е Елинор?

Пол Кукали изстена отново. Не беше напълно в съзнание.

Корди го потупа по рамото и се изправи. Беше минала достатъчно обучение по първа помощ, за да знае, че не бива да го мести, а трябва да намери помощ. Можеше да има травма на гръбнака или сериозни вътрешни наранявания, от които да умре, докато тя се опитва да го вдигне. Но Корди знаеше също и че на това откачено място в този откачен момент скоро няма да дойде помощ. Съществата, които бяха сторили това с Пол, можеха да го открият отново, преди тя да се върне от Голямото хале, и тогава той щеше да умре в мрака.

— Веднага се връщам – каза тя и започна да осветява алеята и цветята с фенерчето си. Имаше следи – човешки и други – и разровени лехи, но никаква следа от Нел. После внезапно фенерчето освети нещо бледо на няколкостотин метра навътре в джунглата, на двайсетина крачки вдясно от падналото дърво, което бе преградило пътя им. Клекнала, с готов за стрелба револвер, Корди тръгна под ниските клони. Дъждът се беше засилил и се спускаше по листата с барабанене, което при други обстоятелства щеше да звучи успокояващо.