Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
– Какво ще правим с Брюханов? – обърна се новият директор към своя главен инженер.clxxiv
Двамата решиха да му измислят някаква позиция: заместник-началник на промишлено-техническия отдел – една синекурна длъжност в някакъв забутан кабинет, където щеше да се намира на работа, докато очакваше да се реши съдбата му. И двамата добре знаеха, че е само въпрос на време да го привикат да отговаря за престъпленията си.
В централата на 2-ро отделение на Главната прокуратура на СССР, в една секретна и строго охранявана сграда на ул. „Грановского“ в Москва, разпитите продължаваха.22 Разследването на Сергей Янковски се разшири и обхвана конструкторите и учените, които бяха създали и наблюдавали строителството на РБМК. Академиците бяха призовани на разпит както всички останали. Янковски докара конструктора на реактора Николай Долежал и застаряващият ядрен барон увери следователя, че за експлозията са виновни единствено операторите. В неговия проект нямало никаква грешка.
Към края на лятото разследването на конструкторите беше отделено като самостоятелен криминален казус, докато разследването на операторите набираше скорост. Янковски обиколи целия Съветски съюз в търсене на информация. Летя до Свердловск, където конфискува документи и разпита служителите от завода, в който се произвеждаха главните циркулационни водни помпи на Блок 4. Прекара 10 дни в Горки, където живееше ядреният експерт Андрей Сахаров, изпратен там в изгнание заради борбата му за човешки права. Янковски беше взел разпечатките на перфокартите от компютърната система на реактора с надеждата Сахаров да му помогне да ги анализира. След като се върна в Украйна, Янковски посети и други атомни електроцентрали, за да събере доказателства за предишни аварии. Където ѝ да отидеше, го следваха офицери от КГБ, за да се осигури постоянна секретност на всички разкрития от неговото разследване.
В сряда на 2 юли Виктор Брюханов беше извикан обратно в Киев и му бе връчен самолетен билет за Москва, където на следващия ден трябваше да присъства на заседание на Политбюро.23 Преди да тръгне, той отиде да се сбогува със заместник-секретаря на областния партиен комитет Маломуж. Винаги досега секретарят се беше отнасял с Брюханов със студена учтивост, но този път неочаквано го прегърна. Това не беше добър знак, но сваленият директор вече се беше примирил със съдбата си.24
Точно в 11 часа на другата сутрин Политбюро се събра в една мрачна заседателна зала на третия етаж в Кремъл.25 Стаята беше пълна с малки бюра и Брюханов се озова сред достопочтените лидери на съветската ядрена промишленост, включително Александров, Славски и Валерий Легасов – всичките седнали като някакви провинили се ученици. Задължителният портрет на Ленин гледаше намръщено от стената над тях. Генералният секретар Горбачов откри заседанието и покани Борис Шчербина да представи окончателния доклад на своята правителствена комисия относно причините за катастрофата.
– Аварията е резултат от драстични нарушения на графика за поддръжката от страна на оперативния персонал, както и от сериозни конструктивни дефекти в реактора – започна председателят. – Но тези причини не са от същия мащаб. Комисията смята, че това, което е предизвикало аварията, са грешките на техническия персонал.26
Такава беше предпочитаната версия на Министерството на средното машиностроене, макар че после Шчербина призна, че в реактора е имало множество и неразрешими недостатъци. Реакторът тип РБМК не отговарял на съвременните стандарти за безопасност и дори преди аварията никога е нямало да получи разрешение за използване извън пределите на СССР. Всъщност, каза той, реакторът е потенциално толкова опасен, че неговите специалисти препоръчват да се унищожат всички съществуващи планове за бъдещо строителство на подобни съоръжения.
Когато Шчербина свърши, Горбачов побесня.27 Неговият гняв и горчивина се бяха трупали със седмици, докато катастрофата се разрастваше. Беше се мъчил да намери точна информация за случващото се, а личната му репутация на Запад като реформатор и човек, с когото може да се работи успешно, беше опетнена от неуспешните опити за прикриване на фактите. Сега той обвиняваше Славски и Александров, че управляват една секретна държава и са скрили от него истината за причините, довели до аварията.