Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
[26] Виж много забавната „Четиресет столетия контрол над заплати и цени“ на Шутингър и Батлър (Schuettinger and Butler, Forty Centuries of Wage and Price Controls).
[27] Lips, Ferdinand. Gold Wars: The Battle Against Sound Money as Seen from a Swiss Perspective. New York: Foundation for the Advancement of Monetary Education, 2001.
[28] Mises, Ludwig von. Human Action: The Scholars Edition. Auburn, AL: Ludwig von Mises Institute, 1998.
[29] Luscombe, David and Jonathan Riley-Smith. The New Cambridge Medieval History. – In: Cambridge University Press. Volume 4, C.1024 – 1198, p. 255,2004.
[30] Засвидетелстване на вярата в Аллах и в пророчествата на Мохамед. Според ислямската теология от момента на произнасянето на шахада, човекът се смята за мюсюлманин и е длъжен да съблюдава и останалите постановления на шериата, доколкото те са му известни. Кратката форма гласи: „Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник!“. – Б.ред.
[31] Процент, който банката удържа за себе си при изплащане на полица преди настъпване на падежа. – Б.ред.
[32] Източник: Lawrence Н. Officer and Samuel Н. Williamson, „The Price of Gold, 1257-Present,“ Measuring Worth (2017). Достъпно на https://www.measuringworth.com/gold/.
[33] Източник: Lips, 2001.
[34] Bly, Nellie. Around the World in Seventy-Two Days. New York: Pictorial Weeklies, 1890.
[35] Mises, Ludwig von. Human Action, pp. 472-473.
[36] Сетълмент се нарича окончателното прехвърляне на средства по разплащателните сметки на участниците в платежния процес, с което се преразпределя ограниченият паричен ресурс и с което плащането между банките, участващи в платежната транзакция, е действително завършено.
[37] Виж John Glubb, The Fate of Empires and Search for Survival.
[38] Mises, Ludwig von. Human Action, p. 473.
[39] Mises, Ludwig von. Human Action, p. 474.
[40] Печалбата, формирана от разликата между разходите за създаването на парична емисия и номиналната стойност на парите, получени от емисията. В средновековна Европа правото за сечене на пари е една от феодалните регалии на сеньорите. Той представлява доход, присвояван от емитента на паричната емисия. – Б.пр.
[41] Източник: World Gold Council, Reserve Statistics. Достъпен на: https://www.gold.org/data/gold-reserves
[42] Това са официални празници във Великобритания, по време на които банките не работят. В случая става дума за един работен ден, 30 август.
[43] Brown, Malcolm and Shirley Seaton. Christmas Truce: The Western Front December 1914. London: Pan Macmillan, 2014.
[44] Източник: George Hall, “Exchange Rates and Casualties During the First World War”, Journal of Monetary Economics
[45] Питам се дали близостта на Германия и Австрия със Швейцария, както и близките отношения на техните населения не са накарали голям брой германци и австрийци да обменят парите си за швейцарски франкове, което още повече би стопило ресурсите на правителствата им и би изиграло важна роля за резултата от ПСВ. Не успях да открия никакви изследвания по въпроса, но ако вие попаднете на такива, моля, свържете се с мен.
[46] От юли 1914 г. до ноември 1918 г. Източник: George Hall, “Exchange Rates and Casualties During the First World War”, Journal of Monetary Economics.
[47] Hayek, Friedrich. Monetary Nationalism and International Stability. Fairfield, NJ: Augustus Kelley, 1989 [1937].
[48] Подробен анализ на политиките за намеса на Хувър може да се намери в „Американската Голяма депресия“ на Мъри Ротбард.
[49] Свободен пазар – Б.ред.
[50] Цитат в Henry Hazlitt, The Failure of the New Economics, p. 277.
[51] „Животински дух“ е термин, използван от Джон Мейнард Кейнс в книгата му от 1936 г. „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“, за да опише инстинктите, наклонностите и емоциите, които, изглежда, влияят върху човешкото поведение и които могат да бъдат измерени например чрез потребителското доверие. След това се появяват твърдения, че доверието също е част от или е резултат на „животински дух“. – Б.пр.
[52] Етатизмът (на френски: etatisme, от etat – държава) е разбирането, че държавата трябва да контролира (в някаква степен) икономиката или социалната политика, или и двете.
[53] Mallery, Otto. Economic Union and Durable Peace. Harper and Brothers, p. 10,1943.
[54] Robert Higgs, “World War II and the Triumph of Keynesianism” (2001), изследване на Independent Institute. Достъпна на: https://www.independent.org/publications/article.asp?id=317.
[55] Samuelson, Paul. “Full Employment after the War” в Seymour Harris, Postwar Economic Problems. New York: McGraw-Hill, 1943.
[56] След като е разследван и дава показания пред Конгреса, Уайт преживява два инфаркта и умира от предозиране с лекарство – може да е било и самоубийство. Епизодът е добре описан в „Битката при Бретън дс“ на Бен Стайл (Benn Steil, The Battle of Bretton Woods), която защитава мнението, че Уайт е бил съветски шпионин. Един алтернативен прочит на ситуацията може да представи по-нюансиран поглед, макар че едва ли е по-ласкав. Връзките между американските прогресисти и руските комунисти датират отпреди руския пуч от 1917 г. и включват значително американско финансиране на болшевиките, за да свалят руската монархия, което е подробно описано от британско-американския историк Ангъни Сатън. Американските прогресисти на Уилсън, които са зад Лигата на нациите и по-късно – Обединените нации, се стремят към глобално, прогресивно, технократично и мениджърско управление, така че търсят сътрудничество с глобални сили, които биха подкрепили такава цел и са готови да свалят реакционните монархии, които не биха приели подобен световен ред. Оттук, американските интереси играят водеща роля в издигането на болшевиките и подпомагането им, за да вземат властта, особено чрез Леон Троцки, който е в Ню Йорк по времето на революцията и насочва средства и оръжия към другарите си в Русия. Троцки е социалист интернационалист, който би сътрудничил с американския интерес, но не получава власт в Русия. Ленин е наследен от Сталин и насочва страната към по-голяма изолация, като поставя социализма у дома пред глобалното сътрудничество. След това американските прогресисти поддържат контакти с руските интереси и безуспешно опитват да върнат Русия към сътрудничество с Америка. В такъв случай бихме могли по-добре да разберем Уайт не като комунистически шпионин, а като американски прогресист, който търси сътрудничество с руските болшевики в грандиозния проект, към чието реализиране се стремят американските му съмишленици след войната.