Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Грей и Сейчан не можеха да стигнат навреме до останалите.
Това бе обратен вариант на капана от Бардси. Вместо да паднат върху шиповете, щяха да бъдат прободени отгоре.
Така или иначе, резултатът бе един и същ.
Грей се бе провалил.
31.
14 октомври, 16:04
Клерво, Франция
— Сигурен ли си, че този път ще отворим прохода? — попита Криста.
Взривяването отнемаше повече време, отколкото бяха предполагали. След още изчисления специалистът по експлозиви реши да пробие повече дупки, за да разпредели зарядите за по-добър контрол на взрива.
Мъжът сви рамене, без да престава да работи. Използваше шило, за да пробие последната си миша дупка. Кубчетата пластичен експлозив все още чакаха да бъдат оформени и поставени по местата си. Отговори на арабски. Първият й помощник преведе.
— Казва, че проходът ще се отвори само ако Аллах пожелае.
Ръката на Криста стисна дръжката на пистолета. „Аллах по-добре да пожелае, или тоя кучи син ще получи куршум в тиквата“.
— Още колко остава? — попита тя.
— Още десет минути.
Прииска й се да закрещи, но вместо това просто се обърна и се отдалечи.
Един от хеликоптерите прелетя над тях и витлата му разпръснаха гъстия дим. За момент слънцето се доказа, но бързо се скри и отново стана сумрачно. Миришеше на горящ бензин и барут.
Картечниците на хеликоптера затракаха — машината се насочваше към линията на боя. Отрядът й се мъчеше да задържи охраната на затвора. Крещяха се заповеди. Мъже викаха и пищяха. Сражението бе необичайно брутално. Криста гледаше как един от командосите й влачи свой другар под арката. Раненият се гърчеше и придържаше червата си да не се изсипят през раната в корема.
Нямаше да удържат още дълго.
Тя се обърна към Хатаб.
Той вдигна девет пръста.
Криста пое дълбоко дъх, за да се успокои. Можеха да издържат още толкова. Щом отвореха тунела, щеше да влезе в онази дупка и да попилее всичко, което се изправеше между нея и ключа.
Погледна куфарчето в краката си.
Нищо не можеше да я спре.
16:05
Сейчан се помъчи да успокои Грей, като сложи ръка на рамото му. Той беше отстъпил от кръста, но продължаваше да го държи. Тя знаеше какво си мисли, докато се взира към спускащите се към тях шипове. Агонията ясно бе изписана на лицето му.
— Да дърпам ли лоста! — изрева с пълно гърло Ковалски. Беше коленичил и крещеше през стесняващия се процеп под спускащата се каменна плоча, която затваряше единствения изход.
— Не! — извика му Грей.
Останалите бяха на безопасно място в тунела, извън заплахата на шиповете. Само Сейчан и Грей бяха изложени на риск. Тя знаеше какъв избор трябва да направи Грей. Ако дръпнеха лоста, капанът щеше да се върне в изходно положение, но можеше също така да отвори и тайната врата и да позволи на нападателите да нахлуят тук. Ако спасяха себе си, останалите щяха да загинат.
Нямаше победен изход.
Единственото възможно решение на Грей бе да даде на останалите поне мъничък шанс. Ако отрядът на Криста бъдеше прогонен, преди да си пробие път дотук, другите можеха и да останат живи.
Малко вероятно, но все пак някакъв шанс.
Сейчан се загледа нагоре.
Смяташе да поеме риска.
Застана пред Грей. Накара го да отмести очи от спускащата се върху тях смърт. Той трябваше да знае истината.
„Какви тайни могат имат значение точно сега?“
Но Грей внезапно попита:
— Ами ако не греша?
— Какво?
— Дръж кръста, докато въртя колелото — нареди той.
Объркана, Сейчан се подчини.
— Може би това не е капан. А таймер. Направиш ли опит да въведеш комбинацията, имаш на разположение определен срок, за да я завършиш. — Той посочи спускащите се от тавана шипове.
— Значи нямаме право да гадаем. Никакви опити и грешки.
— Именно.
Грей посегна към отвеса и го успокои да не се люлее. Прокара пръсти по колелото на кръста. Устните му се движеха, докато броеше деленията. Стигна до мястото, което би трябвало да съответства на изчисленията му, и прошепна:
— Или — или.
Хвана здраво колелото и го завъртя, докато делението не се изравни с отвеса. Спря и затаи дъх, стиснал устни от напрежение.
Отново прозвуча гонг.
— Значи е това! — възкликна той.
За съжаление шиповете започнаха да се спускат още по-бързо.
— Грей!
Той започна бързо да брои. Този път на глас.
— Осем, седем, шест, пет, четири.
Стигна до съответното деление, постави пръст върху него и завъртя колелото в другата посока. Наложи се да направи почти пълен оборот.