Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
Бях се фукала, че търгувам със самотата, но истината е, че и хабер си нямам какво представлява истинската самота.
Призлява ми.
Ставам и отивам в кухнята — опит поне физически да се отдалеча от грозния списък.
Наливам си минерална вода „Евиан“ и притискам студената чаша към челото си. За миг облекчава болката, но си давам ясна сметка, че това е все едно стюардесата да попита: „Пилешко или телешко?“, миг преди самолетът да се разбие.
Хващам химикалката. Бившите ми любовници. Твърдо съм убедена, че мнозинството от тях са били съвсем наясно с отношенията ни. И дума не е ставало за романтика и рози. Това бяха преди всичко мъже, които имаха съпруги и приятелки. Които искаха едно бързо изчукване без излишни въпроси, а аз им го предоставях. Но нима съпругите и приятелките наистина не влизаха в сметката? Надали. Сега се питам колко ли пъти нечие сърце се е свивало, когато някоя от тези жени е откривала телефонния ми номер, надраскан на непотребно късче хартия. Ами ако някои от тези мъже — особено неженените — са оставали изненадани от факта, че впоследствие така и не съм им се обадила, както и малко наранени, може би дори с разклатена вяра в себе си? Възможно ли е Иси да е права и мъжете също да имат чувства? Ето например Дарън. Или пък Джош. Разбира се, че е възможно да имат чувства.
Стройният ми списък е прераснал в хаотично изглеждаща схема на мислите ми, изпъстрена със стрелкички и подобни на диаграмите на Вен застъпващи се кръгчета между отделните действия. Като гледам колко мастило похабих тази сутрин, никак не се изненадвам, че Дарън си тръгна и ме изостави. Аз не го заслужавам.
Съжалявам. И то не просто защото пресата не ми дава мира, предаването ме злепостави и сега цялата страна, и по-специално Дарън, ме мрази. Съжалявам, защото нищо не съм разбрала.
Аз не заслужавам Дарън, но той заслужава обяснение. Трябва да го намеря.
Телефонът звънва и аз се хвърлям върху него.
— АзсъмИси — на един дъх избрътвя тя, бързайки да изясни, че се обажда именно тя, а не Дарън. Знае, че той е единственият човек, с когото искам да разговарям. — Чудех се дали да ти се обадя.