Буферна зона

— Може би Майк и момичето вече са напуснали района — предположи Кофи.

— Възможно е — каза Хърбърт. — Въпреки че доколкото познавам Майк, той ще продължи да излъчва съобщението още известно време. Те няма как да разберат, че съобщението е получено.

Кофи се намръщи.

— Но дори и да са напуснали мястото, едва ли са се отдалечили на достатъчно разстояние — продължи Хърбърт.

— Какво искаш да кажеш? — попита Кофи.

— Там където се намират, е непрогледна нощ — обясни Хърбърт. — Предполагам, че след като свършат със съобщението, Майк ще предпочете да намери подходящо място, в което да се приютят до изгрев слънце. Докато околността се постопли. Ако някой е бил ранен в по-ранната престрелка, Майк ще отдели от времето си, за да му предостави първа помощ. Най-лошото е, че не знаем с колко време разполагаме до взрива. Очевидно Майк е проникнал някак в силоза, за да изпрати съобщението. Експлозивите са се активирали, когато е преместил ледения къс. Това означава, че може би остават броени минути.

— Не мога да повярвам, че онези копелета в Пакистан не могат да спрат процеса — каза Кофи.

— Аз пък вярвам — отвърна Хърбърт. — И ще ти кажа какво се случва точно в този момент. Мислих над това. Обзалагам се, че са изградили мрежа от подземни силози, свързани помежду си посредством тунел. Точно сега ядрените ракети автоматично се пренасочват към друго място.

— Искаш да кажеш като подземен „Скъд“ — отбеляза Кофи.

— Именно — отвърна Хърбърт. — Веднага щом излезе от обсега на експлозията, силозът и онзи, който го е открил, заминават в небесата. Сред развалините няма да бъдат открити сведения за ядрено оръжие. Винаги могат да заявят, че това е била някаква лаборатория на учени, изследващи глетчера, или подслон за войници, патрулиращи в района, или каквото си поискат.

— И нищо от това не ни помага да измъкнем Майк оттам — мрачно констатира Кофи.

Докато Хърбърт говореше, телефонът иззвъня. Худ вдигна слушалката. Обаждаше се Стивън Вийнс от Националната разузнавателна служба.

— Пол, ако Майк все още се намира на платото Читишин, имаме нещо на широкообхватната камера, за което трябва да знае — каза Вийнс.

Худ включи спикера и изправи гръб.

— Казвай, Стивън.

— Преди няколко минути забелязахме летателен апарат, който навлиза в района — каза Стивън. — Смятаме, че е индийски Ми-35, вероятно същият, с който влязоха в конфликт по-рано. Презареден с гориво и готов за още един рунд.

Докато Вийнс говореше, Худ и Хърбърт си размениха бързи, изпълнени с надежда погледи. Не трябваше да казват нищо. Изведнъж се беше появила възможност. Въпросът беше дали разполагаха с достатъчно време да я използват.