Бейкър прочете писмото, каза си: "И без техния годеж ще мина, само жалко, дето няма да видя Маргарет", и дигна глава.
Шеговитите очи на приятеля му го дебнеха.
- Какво, паша? Любовно писъмце?..
- Уви, Фреди! Просто покана за годеж. И за тебе се отнася!
- О! Това сигурно ще е за годежа на господин Леге! - каза неочаквано леди Стренгфорд. - Пак от брата на младата Задгорска, нали? И мен покани вече... И вас, нали, Джордж?
Сен Клер кимна, но виконтесата не се успокои.
- Имам чувството - продължи тя, като подбираше внимателно думите си и говореше с неприсъщ ней сарказъм. - Да. - Виждам нещо парвенюшко в тия покани... Горкият консул Леге!
- Аз бих казал, щастливецът Леге! - усмихна се Сен Клер и останалите мъже вкупом потвърдиха:
- Но тая българка наистина е привлекателна... О да, да... Интересно!.. И после, толкова по-млада от него!..
Леди Емили се принуди да ги спре.
- Не, аз не казвам нищо срещу нея, драги приятели! О не!.. Тя е една много мила девойка... И най-малко аз съм, която бих правила тия различия... Но все пак поканите... И това желание да се използува положението на уважавания от нас французки консул...
- Радвам се, че сама разбирате, леди Емили! Необходима е и тая жертва. Трябва да отидем на тоя годеж... И не само за консула - макар той да е важният в случая. Но дори и за тях! Преди малко говорихме, господа: нашите задачи тук - настояща, близка, по-далечна...
- Ах, времена! - въздъхна виконтесата. - Учудва ме как вие винаги виждате в перспектива, Джордж...
- Ласкаете ме, леди Емили! В края на краищата не е толкова трудно човек да открие кои от българите тук в града мотат да ни послужат в един или друг смисъл, нали?
Рандолф Грин дигна лакти от масата и се обади:
- Като стана дума за българи, че се сетих... Забравих да ви съобщя, леди Емили. Моят помощник, доктор Будинов, ще отсъствува за два дни от болницата.
- Болен?
- Не... Не зная... В Ихтиман отишъл с някакъв свой брат... Спешно, да оперира близък. Или нещо такова. Не обърнах внимание.
- Но това... това е своеволие! Всеки трябва да изпълнява дълга си! Той тук е необходим, доктор Грин!
Грин задържа поглед на възмутеното й лице.
- В известен смисъл... да! - рече той. - Но не сте ли си помисляли, че моят помощник всъщност е българин?
- Какво искате да кажете?.. Искате да кажете...
- О, просто размишлявам. Имам предвид един друг случай - каза той.
Сен Клер побърза да се намеси:
- Не правете паралели, Ралф. Будинов е изпитан човек... Изобщо, леди Емили, тия два дни... Една разходка до Ихтиман ли казахте, драги? Е, толкова по-добре... Уверен съм, че тя ще освежи нашия млад доктор... О, да! В последно време той наистина се беше преуморил от работа.
Бейкър погледна часовника си и стана.
- Е, Фреди, нас ни чака път!
- Готов съм, паша!
Другите също наставаха.
- Как, тръгвате ли вече?
- Уви, дългът зове, както казва нашият майор, любезна леди Емили. Да не забравя, Сен Клер, благодарете там от мое име на тоя господин... за поканата, разбирате... И бъдете така добър да предадете моите най-сърдечни поздравления на консула!
- А от мое име на годеницата! - прибави веднага Барнаби. - Съжалявам, че не ще имам удоволствието да танцувам пак с нея, така й кажете, майоре!
2
Вечерта Неда си бе казала: Какво пък - това си е мое, мое, като в някой роман. И да съм влюбена, то е само за тая нощ; утре той ще е далече, може би никога няма да го видя пак... И така тя заспа с мисълта за Андреа и във всичките й сънища беше все той.
