Любимци на съдбата (Част III: Изменници)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част III: Изменници)». Краткое содержание книги:
Когато Лукул се натъкнал на този затвор, той се държал изключително мило с пленничките и изрично забранил на войниците си каквото и да е посегателство над честта им. Според това, което Ниса ми разказа, държал се е като Александър Македонски навремето с майката, жените и наложничките в харема на Дарий Трети. Доколкото знам, Лукул е пратил всички жени, родом от Понт в Кимерия, при съюзника си Махари, син на Митридат.
Ниса получила пълна свобода в момента, в който Лукул научил коя е тя. Но не само това, Цезаре. Лукул я отрупал със злато и всякакви подаръци и ми я пратил с охрана от войници, които трябвало да се отнасят с пълно уважение към особата й. Можеш ли да си представиш една грозновата баба, дето никога през живота си не е била красива, да пътува свободно по света, заобиколена от цяла дружина римски войници?
А можеш ли да си ме представиш мен, да посрещна дъщеря си след толкова години раздяла! Не знаех нищо до самия миг, когато тя влезе през вратата на вилата ми в Риба, сияеща като малко момиче. Беше толкова щастлива, че ме намира жива! И последното ми желание се сбъдна, дъщеря ми е отново при мен.
Ниса дойде тъкмо навреме. Доброто старо кученце Сула умря от старост около месец преди завръщането й, та вече се бях отчаяла от самотата си. Слугите постоянно ме увещаваха да си взема друго куче, но знаеш как е… Като се сещаш за всички причудливи и забавни привички на покойния си любимец, като си даваш сметка какво място е заемал той в дома ти, имаш чувството, че ще извършиш предателство, ако настаниш друго животно в кучешката му кошничка. Не казвам, че не е редно да си взема друго куче, но трябва да измине време, преди това ново куче да придобие собствен облик, а аз много се страхувам, че няма да съм между живите, когато това се случи.
Но засега поне няма причина да умирам! Ниса, разбира се, горко оплакваше смъртта на баща си, но вече свикнахме да сме заедно и се радваме една на друга. Двете ловим риба с въдица от кея на пристанището или пък се разхождаме из селото. Лукул ни предложи да се върнем в двореца в Никомидия, но ние вече сме решили да останем тук до края на живота си. Пък и най-накрая си взехме кученце, което нарекохме Лукул.
Моля те, Цезаре, намери свободно време и ела пак при нас, на изток! Толкова бих се радвала да те запозная с Ниса, а пък и ми е мъчно за теб.“