37° 2 сутринта

— Трябва да умееш да се възползваш от шанса си — казах. — Хвани го за краката.

Започнахме да го влачим. Все едно, че тътрехме мъртъв кит по стълбите. Навън нямаше жива душа, луната едва-едва мъждукаше, полъхваше само лек ветрец. Колата ми бе паркирана точно отпред. Вкарахме Анри в багажника. Върнах се горе колкото се можеше по-бързо, грабнах пистолета от масата с долния край на тениската и слязох отново, понакуцвайки. Онзи беше вече зад кормилото. Почуках по прозорчето.

— Свали стъклото — казах. Подадох му бързо оръжието. — После ще отидеш да го заровиш на Северния полюс.

Той поклати глава, като гледаше право пред себе си.

— И да не подкараш като бесен — добавих. — Гледай да не привличаш внимание.

— Да — прошепна той.

Подсмръкнах, като опрях ръце на покрива на колата, после погледнах към стръмната улица.

— Спомни си какво казва Керуак — въздъхнах. — Скъпоценната перла, истинският център е другото око, скрито вътре в окото.

Плеснах лекичко каросерията с ръка в момента, когато потегляше. После се качих горе.

Поспретнах се малко, поизчистих къщата, но само отгоре-отгоре, само най-важните неща. Всъщност малко оставаше да си въобразя, че нищо не се е случило. Върнах мексиканската манджа в тенджерата и я сложих да поври на слаб огън. Пуснах музика. Котката влезе през прозореца, нощта навън бе спокойна.

— Видях, че свети — каза тя. — Пишеше ли в момента?

— Не — казах. — Мислех си нещо.