Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Нуждае се от време да смели всичко случило се. Нуждае се от дистанция. Има нужда да разбере коя в действителност е Аманда Прайс Майерс Травис.
Глупости, мисли си раздразнено и поглежда към Бен. Съвсем точно знае коя е. Няма нужда от време. Нито от разстояние. Това, от което се нуждае, седи до нея. Има нужда да погребе своята гордост и да каже на Бен, че е променила решението си. Да му каже, че макар Дженифър да е най-компетентният областен прокурор и много мила жена, тя определено не е за него, че за него има само една жена и тази жена иска още един шанс.
— Е, кога ще закараш колата да я оправят? — пита вместо това.
— Мислех да се обадя в сервиза в понеделник — отговаря Бен, приковал поглед в пътя насреща. — Да се надяваме, че ремонтът няма да струва скъпо.
Аманда отново кима. Мисли си, че навярно трябва пак да се извини или поне да предложи да плати за щетите — в крайна сметка инцидентът бе по нейна вина. Но извинението й вече бе прието, а предложението само ще бъде отхвърлено, така че какъв е смисълът? Бен е толкова горд, колкото и упорит.
Бях забравила колко упорита можеш да бъдеш, чува майка си да казва.
Двамата с Бен наистина много си приличат.
Нали затова си тръгна? — чува го да пита.
Тогава това беше правилното решение, сега също, преценява тя. Трябва да продължиш напред, да не спираш. Не можеш да върнеш времето. Огромна грешка е да се опитваш.
Магистралата не е толкова претъпкана, както друг път, макар че и сега на пътя има много коли. Аманда недоумява накъде са тръгнали всички едва в седем часа сутринта. Старият корвет пропада в някаква дълбока дупка. Това е проблемът с колите, чиито шасита са толкова ниско до земята, мисли си тя. Чувстваш всяка дупка по пътя.
— Гладна ли си? — пита Бен, когато минават покрай летище „Хилтън“.
Аманда поклаща глава и си спомня младата двойка, която се целуваше пред асансьорите в „Хилтън“. Надява се да прекарват приятно медения си месец на Бахамите. Надява се да ги чака дълъг и щастлив семеен живот.
— Можем да си вземем нещо на летището, ако искаш.
— Не — казва тя по-силно, отколкото е искала — Извинявай — изрича тутакси.
— За какво?
— Може ли да ти се извиня веднъж за всичко?
Бен се усмихва.
— Не ми дължиш извинения, Аманда.
— Мисля, че ти дължа.
— Аз съм голямо момче. Знаех в какво се набърквам.
Добре, че един от нас е знаел, мисли си тя и поглежда през страничното стъкло, докато Бен завива по алеята към Терминал 2.
— Можеш просто да ме оставиш отпред — казва му тя. — Няма нужда да влизаш.
— Да, така е — съгласява се той и влиза в паркинга. Изкачва се на няколко рампи и накрая намира място на петия етаж близо до площадката на нивото за тръгване. Бен изключва двигателя, вади ключовете и се обръща към нея. Усмихва й се — Пристигнахме.
— Пристигнахме — имитира го тя.
Той излиза от колата, взема сака й от тясната задна седалка и й отваря вратата, преди да е успяла да разкопчае предпазния колан.
— Ужасно си весел — казва му, пристъпва отвън и отправя мълчаливо сбогом на старата кола, докато върви след него. — Радваш се да се отървеш от мен ли?
Той се усмихва.
— Всяко хубаво нещо си има край.
Аманда едва се преборва с желанието си да го натика в най-близкия асансьор. Следва го във вече претъпкания терминал.
— Господи, накъде са тръгнали всички?
— За Флорида — отговаря Бен. Повежда я към редицата автоматични чекиращи машини. — Имаш ли кредитна карта?
— Ще се оправя. — Аманда пъхва картата си в процепа и напечатва нужната информация. Мълчаливо чакат да се покаже бордната й карта. — Е, предполагам, че това беше всичко — заявява тя и се усмихва насила.
— Имаме време — казва той. — Можем да си вземем кафе.
— Не, по-добре да се настанявам. Остава да мина през американската митница и охраната. Кой знае колко ще ме забавят.
Той поглежда надолу, после отново нагоре.
— Е, тогава предполагам, че това е всичко — повтаря нейните думи.
— Да — съгласява се тя.
Бен се привежда, устните му докосват страната й.
— Пази се, Аманда.
Тя едва се възпира да не пипне целунатото място, да запечата целувката завинаги.
Ти също.
— Нали ще ми се обадиш, ако имаш нужда от нещо?