Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

Едната неочаквано вдигна полата си, дръпна розовите си гащи, които изпращяха и се скъсаха, и замаха с импровизираното знаме. „Бен! Бен!“ — развяваше го тя неистово. Когато Томи и Никол излизаха от стаята, то още се развяваше на синия фон на небето. Как можеше Бен да не види нежния цвят на опознатата плът? В отговор на задната част на кораба се извиси друго знаме — звездният флаг на Щатите.

Вечеряха в новото морско казино край Монте Карло… Късно през нощта решиха да се окъпят при Болньо, влязоха в морето между скалите, които образуваха пещера със звезден покрив-стакан, изсечен в белезникавия камък, изпълнен с фосфоресцираща вода, обърнат към Монако и смътното сияние на Ментоне. Тя се радваше, че той я бе довел в източния край на Ривиерата, тук водата и вятърът бяха нови за нея; всичко беше ново, както и те един за друг. Тя се просна върху неговите колене символично, като задигната робиня, преметната през предния лък на седлото на коня, който той е отвлякъл от Дамаск и отвел в монголската равнина. С всеки изтекъл миг нещата, които Дик я бе научил, избледняваха, малко по малко тя се приближаваше до онова, което бе представлявала отначало, до първообраза на отдаването, заради което по света се кръстосват саби. Заплетена в паяжината на любовта под лунната светлина, тя приветствуваше непридирчивостта на своя любовник.

Пробудиха се и видяха, че луната е залязла, а въздухът се е захладил. С мъка Никол се надигна, запита за часа, а Томи каза, че е към три.

— Тогава трябва да си вървя вкъщи.

— Мислех, че ще спим в Монте Карло.

— Не. Гувернантката и децата са вкъщи. Трябва да се приберем преди разсъмване.

— Както искаш.

Изкъпаха се набързо; Томи забеляза, че тя трепери, и я разтри енергично с кърпа. Когато влязоха в колата, с още мокри глави, със свежи и чисти тела, не им се тръгваше. Наоколо беше доста светло и когато Томи я целуна, тя почувствува как той се забравя, погълнат от белотата на страните й, блесналите й зъби, прохладното й чело и ръката, докосваща лицето му. Все още свикнала с Дик, тя чакаше от него да обясни или дефинира онова, което ставаше с тях, но обяснение не последва. Успокоена и сънливо доволна, че не ще се занимават с разбори, тя се отпусна на седалката и спа, докато шумът на мотора се измени и тя усети, че се изкачват към вилата. На вратата тя го целуна почти машинално за сбогом. Стъпките й по алеята отекваха поновому, нощните шумове в градината бяха част от миналото, но въпреки това тя бе щастлива, че се завръща. Денят приближаваше припряно: Никол беше доволна, но не бе свикнала на подобно напрежение.