Русалката [bg]

Усети как сладоледът се стича, първо по фунийката, а после и по ръката му. Трябваше да мине покрай тях. Опита се да гледа право пред себе си, към морето. Да не обръща внимание на погледите им, нито на сърцето си, което биеше все по-учестено. Направи крачка напред, после още една. След което усети как пада. Ерик беше протегнал крака си, докато той минаваше покрай него. В последния момент успя да вдигне ръце, за да се предпази. Дланите го заболяха от силата на сблъсъка. Сладоледът полетя встрани и падна на асфалта, в чакъла и мръсотията.

– Опа – каза Ерик.

Кенет се засмя нервно, но Магнус погледна Ерик укорително.

– Това беше ненужно, не смяташ ли?

Ерик, изглежда, не му обърна внимание. Очите му светеха.

– Не ти трябва още сладолед.

Той бавно се изправи. Ръцете го боляха, в дланите му се бяха набили ситни камъчета. Изтупа се и се отдалечи, куцайки. Вървеше колкото може по-бързо, а смехът на Ерик звънтеше в ушите му.

Алис го чакаше малко встрани. Не й обърна внимание и просто я подмина. С периферното си зрение видя как тя подтичва след него, но той спря да си поеме дъх чак когато наближиха къщата си.

– Ето, Кристиан. Вземи моя сладолед. Ягодов е.

Погледна протегнатата й ръка и ягодовия сладолед, който Алис така страстно обичаше. В този миг осъзна в пълна степен какво й е причинил. Гласовете закрещяха. Главата му щеше да се пръсне. Падна на колене, притиснал ръце към ушите си. Трябваше да спрат, трябваше да ги накара да млъкнат. Тогава усети ръцете на Алис около себе си и изведнъж всичко утихна.