Престъпления с неочакван край. Том 1 [bg]

Болт зае мястото си до своите свидетели — констабълът и човекът, съобщил за деянието. Мъжът седеше нервно, сключил ръце пред себе си.

Вратата се отвори и в залата влязоха петима мъже с тоги и перуки — членовете на Съда на звездната камара — трима членове на Тайния съвет на кралицата и двама съдии от Кралския съд. Мъжете седнаха и подредиха книжата пред себе си.

Болт бе доволен. Той познаваше всеки един от тези мъже и съдейки по погледите им, беше убеден, че по всяка вероятност те вече бяха взели решение в полза на Короната. Чудеше се колко ли от тях се бяха възползвали от уменията на Мъртоу да премахва дългове. Вероятно всички.

Лорд-канцлерът35, член на Тайния съвет на кралицата, зачете от лист хартия:

— Този извънреден съд, основан на справедливостта, свикан под властта на Нейно Кралско Величество кралица Елизабет, започва заседание. Всички вие, които сте се явили пред този съд, пристъпете напред и заявете мотивите си. Бог да пази Кралицата. — След това той впи поглед в затворника на подсъдимата скамейка и продължи с мрачен глас: — Короната осъжда теб, Чарлс Купър, за убийството на сър Робърт Мъртоу, рицар и благородник от Камарата на лордовете, когото ти, без подстрекателство или оправдание, си нападнал застрашително и си причинил смъртта му на петнайсети юни в четиридесет и втората година от управлението на нашата върховна господарка, Нейно Величество Кралицата. Следователят на Короната ще изложи случая пред канцлерите на справедливостта и съдиите, събрали се тук.

— С позволението на благородните люде, събрали се тук — започна Болт — бих искал да кажа, че разполагаме с пределно ясно описание на случая и той ще отнеме нищожна част от времето ви. Винарят, на име Чарлс Купър, в присъствието на свидетели е извършил нападение и убийство спрямо сър Робърт Мъртоу на кея „Темпъл“, поради враждебност от неизяснен характер. Разполагаме със свидетел на това жестоко деяние, което не е било провокирано по никакъв начин.

— Призовете го.

Болт кимна към Хенри Роулингс, който се изправи и след като положи клетва, даде своите показания:

— Сър, вървях към кея „Темпъл“, когато един мъж ме призова да дойда бързо. Той каза: „Погледни, там става нещо страшно, та това е сър Робърт Мъртоу“. Вярвайте ми, господа, пред очите ни този затворник на подсъдимата скамейка предизвикваше с шпага сър Мъртоу. Сетне той се хвърли срещу злочестия лорд и изрече страховити слова.

— И какви бяха те?

— Горе-долу бяха следните, господа: „Умри, подлец!“ С което беше поставено началото на дуела. А сър Мъртоу извика: „На помощ! На помощ! Хора! Убийство, убийство!“ Тогава аз побягнах да потърся съдействието на констабъла. Завърнахме се с подкреплението на приставите и щом пристигнахме, видяхме как подсъдимият нанесе удар на горкия сър Мъртоу. Той падна през оградата, където намери гибелта си. Това беше най-ужасната и отблъскваща гледка, която съм виждал.