И пета ще умре [bg]

Татко ме е възпитавал другояче.

Веднъж ми каза, че е по-добре да обсипеш другия с комплименти и да го оставиш да плува в тях, докато не се удави. Тогава ще се държи здраво за теб, твой приятел завинаги.

Не и майка обаче, не и моята майка, не ти. Ако си осъзнала, че те обсипвам с прекалено много комплименти, сигурно щеше да ми кажеш да си ги взема обратно.

Вие двамата сте различни.

Бяхте различни.

Татко.

О, татко мой.

Не мога да пиша сега за това. Знам, че д-р Огълсби иска, но не мога, прекалено много боли. Боли почти толкова, както когато изкопах дупката при езерото под котката ми, когато намерих моя нож.

Знаех какво означава този нож.

Ти ме изостави, майко.

Колкото и да ми се ще да вярвам, че не си го направила нарочно, и колкото и да ми се иска да вярвам, че не си имала друг избор, освен да избягаш без мен, знам, че това не е вярно.

Знаех го в мига, когато видях онзи нож.

Защо ме мразиш, майко?

Защо мразеше толкова и татко?

След къщата, след пожара — знаеш ли за пожара? — та след него ме отведоха в Терапевтичния център в Камдън, в предградията на Чарлстън.

Там всички бяха много мили, дори д-р Огълсби с всичките му лъжи. Дадоха ми собствена стая. Тя има прозорец, който не се отваря. Не ми се полага летен ветрец, само равномерното пъшкане на климатика.

Д-р Огълсби ме помоли да си водя дневник:

Даде ми черно-бяла тетрадка и ми каза, че от нея става идеален дневник.

Отвърнах му, че само момичетата пишат в дневници, а той ми каза, че в такъв случай ще е журнал, трябва да си водя журнал, така правят момчетата.