Тихият палач [bg]

— Как може да изчезне двайсеткилограмова кислородна бутилка? — Седнах на една пейка и извадих неопрена, чорапите и плавниците.

— Говорим за тонове ръждясващо желязо на дъното. — Той ме гледаше как си свалям панталоните и блузата.

Под тях бяха дрехите ми за йога. Бях дошла направо от летището. Порових още малко и си намерих маската.

— Очевидно не можем да се приближим с детектор за метал. Районът е около десетина метра. Но съм съгласен с теб. Трима души цяла сутрин го обикаляхме, тръгвахме от потъналия кораб навън, местехме центъра и пак започвахме, докато стигнем до място, където не очаквам да намерим нищо.

— Има доста пясък и тиня, които може да скрият предметите. — Пресегнах се зад себе си, хванах дългата връзка и закопчах неопрена, след това си сложих и чорапите. — Ами сонарът?

— Намерихме всякакви боклуци с него, но не и това, което търсехме. — Той вкара ръцете си в обратно в ръкавите на костюма. — Дойдохме тук към осем тази сутрин и се отказахме по пладне. Мина ми през ума, че някой може да е дошъл преди нас или по-рано сутринта или предната нощ.

— Да търси след съмване? — казах аз колебливо, докато водолазите на полицията се приготвяха да влязат обратно във водата.

— Да, с подходяща екипировка. В един идеален свят гмуркачески екип щеше да бъде изпратен веднага, но имаше такава суетня и объркване. На никого не му бе хрумнало, докато двамата с Бригс не се появихме. И ето ни сега. Или поне аз съм тук. — Бентън ми се усмихна само с очи. — Не знам какво си му казала, но така си го уплашила, че избяга чак в Делауеър.

— Не беше уплашен. Но му напомних, че Пентагонът няма да е доволен, ако проведе подводно търсене и изземване на доказателства по толкова медийно известен случай, когато не отговаря на здравословните изисквания. Всъщност той си призна, че военният лекар му е казал дори да не си помисля за гмуркане, докато не си постави пейсмейкър.

Последвах Бентън и излязох от кабината, докато двамата водолази се приближаваха с големи крачки към платформата за гмуркане. Единият носеше торба, в случай че извади късмет и намери липсващата екипировка на Росадо и пробитата кислородна бутилка, която сигурно беше пълна с вода. Тя би трябвало да е доста тежка, затова беше малко вероятно да е отнесена от течението. Пръснах спрей против запотяване в маската си. Проверих стикерите на пълната кислородна бутилка, подпряна на стената на лодката, отворих клапата и пуснах малко съскащ въздух.

— Е, звучи доста безнадеждно, но поне мога да кажа, че съм опитала. — Завързах здраво бутилката за екипировката си. — Както обикновено трябва да мислим за процеса и да се тревожим за някакъв адвокатски екип мечта, който ще се фокусира върху липсващите парчета от черепа, мандибулата и зъбите и как намирането им би променило интерпретацията на фактите.

— Това е такава глупост. — Бентън изми маската си в съд с чиста вода.

— За съжаление, не е. Ако бях адвокат, точно това щях да направя. — Изравних горния край на надуваемата си жилетка с горния ръб на бутилката и седнах на пейката. — Щях да питам за разстоянието. И след това съдебните заседатели щяха да започнат да се съмняват, че е стреляно от яхтата, да си мислят, че е станало със снайпер от голямо разстояние, от друга лодка или от високо място на брега. Ще го сравняват с другите случаи и ще казват, че не може да е бил Трой.