Мъртва като теб [bg]

Нима най-сетне те открих, Рейчъл? Твърде късно, знам. Съжалявам, че закъснях толкова много. Моля те, прости ми. Направих всичко по силите си.

ДНК тестът щеше да покаже дали е прав, а нямаше да е проблем да се снабди с проба. И патологът и криминалният археолог бяха изключително впечатлени от състоянието на трупа. Надюшка обяви, че бил по-добре запазен от няколкоседмични трупове, и обясни това с факта, че е била увита с два пласта найлон и погребана в суха почва.

В този миг тя взимаше проби от вагината, прибираше ги внимателно в отделни торбички, докато навлизаше все по-дълбоко.

Грейс продължи да се взира в тялото, в дванайсетте изминали години. И внезапно се зачуди дали един ден ще стои в някоя морга, ще гледа мъртво тяло и ще потвърди, че това е Санди.

— Забележително! — обяви Надюшка. — Вагината е напълно запазена!

Грейс не можеше да откъсне очи от трупа. Дългата кестенява коса изглеждаше почти неприлично добре запазена в сравнение със съсухрения скалп. Това, че косата и ноктите продължават да растат след смъртта, беше мит. Прозаичната истина бе, че кожата се свиваше. Всичко спираше при смъртта, освен паразитните клетки в тялото, които ликуваха заради факта, че мозъкът не може вече да изпраща антитела, които да ги унищожат. Така че, докато кожата ти се свива и сбръчква, разяждана отвътре, косата и ноктите се оголват все повече.

— О, Господи! — възкликна внезапно Надюшка. — Вижте какво имаме тук.

Грейс се обърна стреснат към нея. Тя държеше малък метален предмет с тънка дръжка. В края му висеше нещо. Първо Грейс си помисли, че е парченце откъсната плът.

После, когато се вгледа по-внимателно, осъзна какво е.

Презерватив.