Ритуалите на водата
- Автор: де Уртури Эва Гарсиа Саэнс
- Серия: Мълчанието на Белия град #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0361-5
- Переводчик: Мариана Китипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ритуалите на водата». Краткое содержание книги:
Скоро Кракен разбира, че си има работа със сериен убиец, който имитира Ритуалите на водата на свещени места в Страната на баските и Кантабрия, като умъртвява хора, които според него не заслужават да бъдат родители.
Но главната инспекторка Алба де Салватиера също чака дете. И има голяма вероятност то да се окаже на Кракен.
А убиецът е някъде наблизо.
Непредсказуем и увлекателен, Ритуалите на водата е великолепен черен роман, чийто достойнства са не само в умело изградения сюжет, но и в културния контекст, историческото документиране и изненадващия финал.
— И какво се случи?
— Нещо съвсем прозаично, и двамата удържахме на думата си. Прекарах една нощ с нея и аз, какъв наивник само, на моите четирийсет години, като някакъв влюбен хлапак помислих, че ще остане с мен и не се прибрах да спя вкъщи, отидохме в хотел "Реал", исках нещо хубаво, тържествено. Не беше така. Беше просто сделка, тя повече никога не ми проговори, от двайсет и четири години избягваме да се срещаме в коридорите на тази болница. Не съм ходил често в селото през тези години. Чувствах се омърсен и лош съпруг заради това, което сторих, нямах куража да се изправя пред хорските приказки и ролята на злодея, която бях играл в този лош филм, какъвто се оказа животът ми.
— Но там имате син…
— Син, който не иска да ме види.
— Син, с когото дори не сте се опитали да общувате — изплъзна се от устата ми. — Извинете, ако съм прекалил, но момчето е на двайсет и пет години. Двамата се наказвате заради нещо, което се е случило една нощ още преди да се роди.
— Не знам дали ми е останала смелост за това. Какво ще стане сега, ще ме издадете ли?
— Трябва да напиша доклад, да говоря с управлението в Сантандер и съдията ще реши. Аз само представям улики и факти, отнасящи се до разследването — изрецитирах с професионален тон. Често го правех, когато случаите се оказваха твърде лични за мен и имаше риск да се замеся.
Доктор Осорио остана загледан в Богородицата, сякаш тази мъничка статуя имаше отговорите.
— Тогава нека той отсъди. И ако трябва, ще си платя за стореното. Всичко друго е по-добро от този черен облак, надвиснал над главата ми вече от двайсет и четири години.
И видях, че приема решението си за огромно облекчение на гузната си съвест. Аз обаче мислех само за Ребека, за това, че бе повторила осми клас, че са я тровили с антипсихотични медикаменти, от които е нямала нужда, че е трябвало да избяга от собствения си дом, след като е родила мъртво дете…
— Да, трябва да платите — казах, неспособен да сдържа гнева си. — Това, което сте причинили на момичето… независимо дали блудството се е случило, или не, е непростимо. Може би сте я разстроили дълбоко и сега двама души платиха за това с живота си. Това също ще ви тежи на съвестта.
И излязох от онзи параклис, който в продължение на десетилетия бе пазил тайната на няколко разбити живота.
61
Сомокуевас
16 януари 2017 г., понеделник
След разкритията на доктор Осорио се върнах умислен в къщата в Сомокуевас, където бях прекарал двете предишни нощи. Подобно на автомат, седнах на тревата на скалистия бряг и се загледах в бурното море и в пяната, разпръскваща се в подножието на скалите.
"Значи не си излъгала, Ребека. Искала си да ни предупредиш, а ние всички те предадохме."
Ребека не е била психотичка и не си бе измислила блудствата на баща си. Това ме накара да обмисля нова работна хипотеза, която бе доста смущаваща. Трябваше обаче да я потвърдя. И то не с показания, които Саул можеше да обори или да отрече, а да я потвърдя по емпиричен път и исках за тази цел да използвам престоя ми в Кантабрия.
Обадих се по новия мобилен телефон на Естибалис ѝ и разказах за новите разкрития.
— Сигурен ли си? Досега Саул за теб беше баща чудо.
— Моля те, Ести, говори с Алба. Помоли я за това, което ти казах, много е спешно. Обади ми се, когато имаш отговор.
Естибалис се забави да ми отговори и аз вече се готвех да се върна в топлата стая, когато телефонът иззвъня.
— Съдия Олано подписа заповедта. Неохотно, но се съгласи поради липсата на напредък. Имаш ли принтер подръка?
— Да, на рецепцията имат компютър, изпрати ми веднага документа — пришпорих я аз.
Нито ден повече, не исках този позор да продължи нито ден повече.
Обадих се на Пауланер и го запознах с фактите. Той обеща да говори със съдията и да му предаде това, което доктор Осорио ми бе признал. Решихме обаче да не губим време, задействахме операцията и два часа по-късно се явихме в къщата на Саул Товар със заповед за влизане и обиск в ръка и със съдебния секретар на Сантандер до нас.
Саул ни посрещна в доста окаян вид — синкавочерната му брада беше прекалено дълга и имаше големи кръгове под очите.
— Какво значи това, Унай? — попита ме той със сурово изражение, когато прочете заповедта. — Какво точно търсиш?