Сянката на Ендър

— Изписали сте го от болницата в Кайро и директно сте го изпратили в космоса. Въпреки че ви предупредих.

— Не забелязахте ли, че говорим по съвсем обикновен телефон? Аз се намирам на Земята. Военното училище вече се управлява от друг.

— Ахил вече се е превърнал в сериен убиец, да знаете! В Ротердам е убил не само момичето. Там имаше и едно момче — онова, което Хелга наричаше Одисей. Откриха трупа му преди няколко седмици.

— През последната година Ахил е бил в болница.

— Според съдебния лекар убийството е станало поне преди година. Тялото е било скрито зад някакъв склад близо до рибния пазар. Така миризмата не се е усещала. Има и още жертви. Един учител от училището, в което го записах.

-Да, правилно. Вие го записахте в училище далеч преди мен.

— Учителят паднал от висок етаж и починал.

— Няма свидетели. Нито улики.

— Точно така!

— Забелязвате някаква тенденция ли?

— Да, това е моето мнение. Ахил внимава как убива. Той не избира жертвите си наслуки. Премахва всеки, който го е видял безпомощен, осакатен или пребит — той не може да понесе срама. И го заличава, като придобива абсолютна власт над човека, дръзнал да го унижи.

— Вече разбирате и от психология?

— Изложих фактите пред специалист.

— Предполагаемите факти.

— Не се намирам в съда, полковник. В момента разговарям с човека, записал този убиец в едно училище при детето, измислило първоначалния план как той да бъде унизен. Детето, което е призовавало да го убият. Моят специалист ме увери, че шансът Ахил да не нападне Бийн е нулев.

— В космоса не е толкова лесно, колкото си мислите. Нали разбирате, там няма пристанище.

— Знаете ли как разбрах, че сте го изпратили в космоса?

— Убеден съм, че си имате източници — както смъртни, така и небесни.

— Моята скъпа приятелка доктор Вивиан Деламар е хирургът, който е възстановил крака на Ахил.

— Аха, спомням си, че я препоръчахте.

— Преди да разбера какво всъщност представлява Ахил. Когато го разбрах, й се обадих, за да я предупредя да внимава. Защото според моя специалист и тя се намираше в опасност.

— Хирургът, възстановил крака му? Защо?

— Никой не го е виждал по-безпомощен от хирурга, който го е рязал, докато Ахил е лежал упоен. Убедена съм, че с разума си той е осъзнавал, че не е справедливо да причинява вреда на тази жена, сторила му такова добро. Но същото важи и за Поук, първата му жертва. Ако е била първата.

— Значи, доктор Вивиан Деламар… Вие сте я предупредили. Какво е видяла тя? Да не би да е измърморил някакво признание, докато е бил под упойка?