Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
Невзрачно неомъжено момиче над трийсетте, прилежно и малко старомодно на вид, тя беше много обичана заради желанието си да помогне, да работи докогато имаше нужда, като оставаше неизменно учтива. По външен вид и с непредизвикателното си сериозно поведение приличаше на Грейс на съселче.
През април Джанет изненада всички, като подаде оставка с мотива, че е решила да попътува една година. После много тайно и свенливо бе признала пред две от най-близките си приятелки в отдела, че се запознала и влюбила в един мъж. Вече били сгодени и тя щяла да емигрира с него в Австралия и там да се оженят.
Брайън Кук — началник на отдела по научна поддръжка и един от приятелите на Грейс, се обърна към него.
— Открили са я мъртва, Рой — каза той рязко. — Вълните я изхвърлили на плажа в неделя вечер… доста е постояла във водата. Току-що я разпознаха по зъбния статус. И, изглежда, е била мъртва, когато е попаднала във водата.
За момент Грейс остана безмълвен. Зашеметен. Той имаше често работа с Джанет през всичките тези години и наистина я харесваше.
— Мамка му — каза. За миг като че ли тъмен облак засенчи прозорците и той усети дълбоко в себе си студен вихър. Хората умираха, да, но инстинктивно усещаше, че нещо в случая никак не беше наред.
— Май не е стигнала до Австралия — каза Кук сардонично.
— Нито пък до олтара.
Кук сви рамене.
— Свързаха ли се с годеника й?
— Научихме едва преди минути. Може и той да е мъртъв, а после добави: — Може да минеш да кажеш няколко думи на хората в отдела й… предполагам, че много ще се разстроят.
— Ще го направя, когато ми остане малко време. Кой ще оглави разследването?
— Още не знам.
Грейс кимна, а после отведе шокираната си секретарка обратно в офиса й. Имаше само десет минути да й продиктува каквото трябваше и после да отиде в центъра за задържане за втория разпит на Брайън Бишоп.
Но не можеше да пропъди невзрачното личице на Джанет Макуъртър от ума си. Беше най-приятният и услужлив човек, когото познаваше. Защо му е на някой да я убива? Нападател на улицата? Изнасилвач? Нещо общо с работата й?
Размишлявайки върху това, той си помисли: петнайсет години работи за съсекската полиция предимно в отдела на националната полицейска компютърна служба, влюбва се в някакъв мъж, после решава да смени кариерата си, начина си на живот. Напуска. След това умира.
Грейс вярваше твърдо, че човек трябва най-напред да се огледа за най-очевидните неща. Знаеше откъде би започнал той самият, ако беше старши следовател по нейното разследване. Но в този момент смъртта на Джанет Макуъртър, колкото и шокираща и тъжна да бе, не беше негов проблем.
Или поне така си мислеше.
93
— Гос’ди чвече! Затвори т’ва шибано, скапано, гадно нещо! Звъни цялата шибана сутрин! Не мойш ли вдигна или що?
Скункс отвори едното си око с усещането, като че ли го бяха треснали с чук. Главата му. Отгоре на всичко сякаш някой пилеше мозъка му с ножовка. А цялата каравана се люшкаше като лодка, подхвърляна от буря.
Биип-биип-бъъззз-биип-биип-бъъззз. Осъзна, че телефонът му подскача на пода, вибрира, святка и звъни.
— Вдигни ти бе, малоумник такъв! — измърмори той на последния си неканен квартирант за деня — някаква отрепка, която срещна в една дупка в Брайтън в ранните утринни часове, която го изнуди да го приюти за през нощта. — Тва да не ти е „Хилтън“! Нямаме обслужване по стаите двайсет и четири часа в денонощието.
— Ако вдигна аз, момче, ще ти го завра право в гъза толкова надълбоко, че щ’трябва да бръкнеш чак до шибаните си сливици да го намериш.
Скункс отвори и второто си око, после го затвори, след като ослепителната утринна светлина го прониза като лазерен лъч право в мозъка, минавайки през тилната част на черепа и дълбоко в земната кора, забождайки главата му в прогизналата неравна възглавница, както карфица пробожда муха. Той затвори очи и направи усилие да седне, възнаградено от силен удар с глава в тавана на караваната над него.
— Мамка му! Шибана работа!
Такава беше благодарността, задето оставяше проклетите безполезни нищожества да се намърдват в дома му! Вече съвсем буден и на път да повърне, той протегна ръка, която сякаш беше напълно отделена от останалата част на тялото му, сякаш някой му я беше зашил с няколко бода за рамото през нощта. Изтръпналите му пръсти зашариха по пода, докато не напипаха телефона.
Той го вдигна с трепереща ръка, с треперещо тяло, натисна зеления бутон и го доближи до ухото си.