Предварително изслушване
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Предварително изслушване». Краткое содержание книги:
Среднощно убийство. Изгряваща звезда на юридическия небосклон на Сан Франциско е застреляна. Макар и никой да не знае, жертвата е дъщеря на Ейб Глицки. Той упражнява сериозен натиск върху единствения заподозрян — пристрастен към хероина бездомник с бижутата й в джоба си и с димящ пистолет в ръка.
Градът е разбунен. Щатската прокурорка Шарън Прат вижда възможност да съживи затъналата си в проблеми администрация и иска смъртно наказание. Тъй като не може да гледа как един човек ще умре заради политическите амбиции на Прат, Дизмъс Харди поема защитата. Но с осигуряването на честни изслушвания за клиента му, започва да се разплита смъртоносната паяжина на политическата корупция, юридическата конспирация и хладнокръвното убийство…
Харди се надяваше, че на дъщеря му й остават още пет или шест години, преди да започне сексуална активност, но училището й бе провело петдневен курс за възможните болести и последствия, свързани със секса. Няколко седмици по-късно всички момичета бяха информирани за увеличаващите се случаи на анорексия и булимия в тази възрастова група. Ребека имаше слабост към някои храни, а списъкът, който й бяха дали от училище, посочваше това като възможен индикатор за проблем. Въпреки че Бек тежеше малко над четирийсет килограма и си похапваше със завиден апетит, съмнението за хранител — ни смущения за няколко дни бе обхванало дори Франи и стана доста забавно. През януари пък дойде ред на тренировки, в случай че група терористи или студенти нахълта в училището и започне да стреля или да хвърля бомби. Учеха ги по какъв начин да натрупват бюрата си, предлагаха им стратегии как да напуснат района на училището.
Харди разтърка гърба на дъщеря си. Сега бе превенцията на самоубийствата. С жизнения опит, който имаше, Дизмъс не можеше да си представи как някакви предварителни съвети можеха да имат реално въздействие върху равнището на самоубийства сред тийнейджърите. Бек подсмръкна и седна.
— Защо някой на моята възраст ще поиска да се самоубие? Дори не съм знаела, че стават подобни неща.
— Не са много често, Бек. Наистина.
— Но защо?
Може би, помисли си бащата, защото всички тези курсове плашат децата и те губят своята ведрост и желанието си да живеят в този коварен и нестабилен свят. Но, разбира се, сега не можеше да й отговори така.
— Наистина не е много често, Бек. Не е нещо, което би могло да се случи на теб. Първо трябва да решиш, че искаш да го направиш, а много малко хора се чувстват по този начин, особено деца.
Без съмнение Франи бе говорила същите истини през последния час. Постепенно, още повече щом и баща й твърдеше същото, момиченцето започна да ги възприема. Поокопити се.
— Не мисля, че бих искала да се самоубия. А ти?
— Не. Не, разбира се.
— Но те го изкараха така, сякаш, ако имаш гадже и то скъса с теб, би решил да го направиш. — Тя тупна с малкото си юмруче по бедрото си. — Но това ще бъде толкова глупаво. Имам предвид, че аз никога не бих помислила за подобно нещо, дори и да имах приятел.
— Права си — съгласи се Франи. — Би било глупаво.
— Но колко умно от страна на учителите да ви дадат тази идея. — Харди не можеше да заличи отвращението от гласа си. Той придърпа по-близо дъщеря си. Момиченцето обви ръце около него. — Бек, понякога се случват лоши неща, но не толкова често, колкото си мислиш. Дори приблизително. Не би трябвало да се притесняваш за всички тях, и дори за част от тях.
— Знам — каза тя. — Притеснението никога не помага. Постоянно ми го повтаряш.
— Така е, права си.
— Баща ти е прав, Бек. Наистина не помага. — Може би, надяваха се те, ако го чуваше достатъчно често от хора, на които има доверие, детето също ще започне да се убеждава в това.
Изведнъж Харди си спомни вчерашния разговор с Джеф Елиът.
— Познаваш ли някой ударен от гръм?
Бек нямаше представа откъде му е хрумнало, но беше любопитна.
— Не. Това почти никога не се случва.
— Ами ти, Фран? Не? И аз не познавам. А сега си помисли за всички онези неща, които учиш в училище. Е, познай какво?
Винсънт седеше на вратата, отегчен до смърт от всичко ставащо.
— Приключихте ли вече? Ще ядем ли тази вечер? Умирам от глад.
Харди искаше да провери съобщенията си, преди да се приготви за сън. Не се бе връщал в офиса си след срещата с Даш Логан в „Юпитер“, така че очакваше доста неща и не можеше да се успокои, преди да ги разбере. Телефонният му секретар показваше часа и датата на съобщението. Първите две обаждания бяха получени около пет минути, след като бе напуснал офиса си. Той скръцна със зъби на проклетията на съдбата. Вероятно бе по това време все още да е бил във фоайето на долния етаж и да е разменял обичайните любезности с чаровната Филис преди почивните дни.
Първото обаждане бе от Джон Ингълс. Той го информираше, че все още не е имал късмет в намирането на свидетели. Джон бе оставил номера си, казвайки на Харди да звънне по всяко време. Питаше какви са плановете за утре. Щял да чака задачите си.