Метален рояк

Корабите на адар Зан’нх се върнаха от спасителната мисия на император Джора’х с човешките бежанци от Челдре. Следван от Нира и децата й, както и от престолонаследника Даро’х, Джора’х излезе, за да ги посрещне, нетърпелив да научи колко далеч са се разпространили кликисите и колко щети са причинили до момента. Страхуваше се, че ще се изправи пред нова война. Беше ли кликиската раса враг на Илдирийската империя?

С бързи крачки магът-император се спусна по пътеката от Призматичния палат и зачака на площада кацането на кораба на Зан’нх. Бюрократи, наложници, паметители и свещеници-философи го следваха, за да приветстват Слънчевия флот.

На корабните платформи в орбита Табита Хък и екипът й отпразнуваха случая, като пуснаха девет нови бойни лайнера, които да съпроводят спускащия се флагмански кораб. Бързи катери кръжаха около бойните лайнери и изпълняваха сложни маневри. Радостните илдирийци вече бяха разбрали, че адарът е успял в мисията си.

Флагманският кораб кацна върху мозаечната настилка, слънчевите му платна трептяха. Джора’х черпеше сили от близостта на Нира. Осира’х държеше ръката на престолонаследника Даро’х, сякаш си спомняше какво е да бъде отново малко момиче. Децата на Нира със странните си очи и неочакваните си интереси се бяха занимавали с новите „откровения“ на Колкер. Бяха предложили да й покажат, а другите зелени жреци я бяха насърчили да опита, но Нира бе твърде съсредоточена върху задачата да възстанови връзката си с Джора’х и да го напътства.

Рампите на кораба се спуснаха и адар Зан’нх пристъпи навън, следван от няколко висши офицери, униформени войници от Слънчевия флот и накрая групата бежанци, евакуирана от Челдре. Само стотина души. Нира — очакваше да са много повече — си пое дъх и попита:

— Само толкова ли са?

Зан’нх притисна юмрук към гърдите си.

— Минахме през няколко други известни колонии. Някои не бяха населени, други бяха опустошени. На Челдре обаче открихме тези хора, бяха още живи.

— Попаднахте ли на други кликиси? Колко са? — попита Джора’х.

— Наистина са се завърнали с пълна сила. На Челдре тези хора бяха взети в плен. Ако не бяхме пристигнали навреме, кликисите щяха да ги убият.

— Той ни спаси! — извика един от хората зад него.

Зан’нх погледна измъчените бежанци, после баща си.

— Не е… достойно… онова, което кликисите правят на планета след планета.

Нира разпери ръце и викна на бежанците:

— Радваме се, че сте живи. Радваме се, че сте тук.

Хората се запрепъваха по рампата, изпълнени с благодарност. Джора’х се обърна към слугите, които явно бяха въодушевени, че ще има какво да правят, че ще получат заповеди, които да изпълняват.